Мир със себе си и хармония с природата. Това успява да постигне 54-годишната столичанка Деляна Николова, след като със съпруга си се преместват на село в Троянския балкан. Като човек на изкуството Деляна винаги е черпила вдъхновение от земята и е бленувала за нея още от дете. Така, на зряла възраст идва момент, в който вече твори в унисон с природата, създавайки чиста храна. Семейството отглежда 90 кошера, произвежда биомед и изгражда пермакултурно стопанство в ловешкото село Българене. В историята на пчеларката няма оплакване и вайкане, а устрем, много труд, удовлетворение, наслада и съответно – пълното щастие на човек, изградил си своя свят такъв, какъвто го желае.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Какво отвежда една столичанка на село и какво се ражда от тази комбинация, разказва Деляна Николова за Агри.БГ

Защо избрахте селския живот?

Въпреки че съм градско чедо, винаги съм търсила връзката със земята. Като малка освен художник исках да ставам агроном, но майка ми ме отказа с думите „о, ще има да търчиш из нивите”. А аз всъщност точно това искам – да търча из нивите, и сега го правя. Чувствам се намерила себе си. Със съпруга ми сме софиянци, но мечтаехме за село. Получихме в наследство две поляни, привързахме се към тях, видяхме, че земята дава много. Окончателно се преместихме по време на ковид-кризата.

Аз все още ходя и до София по работа, живея два живота, но като се върна на село, вече се чувствам у дома. Това, което ни накара да се махнем от столицата, е пренапрегнатото ежедневие, в което животът минава покрай нас. Имаме две дъщери и внучка, която идва при нас и сме много щастливи от този факт. Тя е във възторг, иска да стои само на село. Съжалявам, че когато бяха малки моите деца, нямаше къде да отидем на село.

С какво сте се занимавали досега? Имахте ли някаква връзка със земеделието преди?

Нямам нито професионална, нито наследствена обвързаност със земеделието. Завършила съм Художествената академия, а мъжът ми е строител. През тежките мутренски години, трябваше да отглеждам децата си по някакъв начин, беше трудно, невъзможно да оцеляваш като художник. Започнах да поддържам аквариуми. Всъщност това е доста рядка и специфична професия. На пръв поглед може би не звучи така, но има много тънкости в нея. Много хора искат да имат аквариуми, но това не е лесно и няма къде да се научиш. Аз им спестявам много усилия. 

А защо се захванахте с пчеларство?

Когато решихме да се преместим, започнах да обмислям поминък, за да може да живеем на село. Нямах опит в земеделието и реших да се насоча към пчеларството. Пчелите са олицетворение на живот в хармония с природата. Изкарах курс по пчеларство. Успоредно с това строяхме и все още строим. Започнахме всичко от една гола поляна.

Оказа се, че правилата за биологично пчеларство изключително много съвпадат с моите възгледи.

Ние се настанихме в края на селото, буквално след нас започва гората, мястото е чисто и много подходящо. Започнах с четири кошера, мислех за производство на мед, за да ядем ние чист такъв, но така ме увлече, че продължих. Много познати сега ми казват „добре, че започна да гледаш пчели, че да ядем мед” – всички те си купуват от мен. 

С какви трудности и предизвикателства се сблъскахте в новия си живот и дейност?

Предизвикателства винаги има, те са хубаво нещо, трудностите – също, зависи как гледа човек на тях. Разбира се, животът тук е съвсем различен – има си своите силни и слаби страни. Ние сме от т.нар. осъзнати селяни. Осъзнаваш нуждата си да отидеш при земята, а не, че сме родени тук и нямаме друг избор. Живеем на принципа, че всичко, което ти се случва днес, е щастие. Всеки сам е източник на енергията около себе си. 

Фермерската работа далеч не е само романтика, има много труд и умора, но тръпката на това нещо да излезе от ръцете ти, да работиш в синхрон с природата, да създаваш чист продукт, е несъизмеримо усещане на удовлетворение.

Освен това за пръв път в живота си усетих как държавата стои зад мен. Сама не можех да повярвам. Има толкова възможности за подпомагане. Понеже съм живяла през различни времена, знам какво е отникъде нищо да няма. Сега, в това време, смятам, че хората живеем много по-добре от когато и да било, друг е въпросът какво правим самите ние. 

На много млади хора им казвам „отидете, потърсете, вижте, има възможности, дават средства”, най-честият отговор е: „не мога, не ми се занимава с държавата”. Мисля, че просто ние предимно искаме да се оплакваме, по-лесно е, но не е продуктивно. Да, изисква се отчетност, има доста административна работа, понякога дори безсмислени изисквания, но това е нормално за цивилизования свят, просто ние не искаме да работим така. 

С какво Ви помогна държавата за Вашата дейност?

Първо се класирах по пчеларската програма, после теглих нисколихвен кредит, по който ми опростиха 70%, сега се класирах по подмярка 6.3. В началото, преди да отида във Фонд „Земеделие”, ходех по банките, исках да си залагам жилището, за да правя бизнес, не знаех още, че мога да ползвам финансиране от държавата. Така че, аз съм повече от доволна.

Казахте, че познатите Ви си купуват мед от Вас, но имате ли планове за повече пазарна реализация?

Да. Сега правим сайт и желаем да се развиваме, разбира се, но на едро не искам да продавам. По изложения също предлагам стоката си. Искам продукцията ми да достигне до повече хора, осъзнали важността на качеството. Нужна е не повече храна, а повече качествена храна за човечеството. Като изкарам меда за 10 лв. и някой каже, че е скъп, това не е вярно. На едни деца дадох пример с 50 грама вафла, която струва лев и е много вредна, а моят чист, биологичен, полезен мед е 10 лв. за буркан, и те ме разбраха. Така вече не изглеждат скъп, нали? 

Занимавате се и с пермакултура. Разкажете ни повече.

Търсейки някакъв вид природно земеделие, щадящо земята, стигнах до пермакултурата. Изчетох ред книги, гледам видеа, направих си експерименти. Принципът на пермакултурата е сътрудничество с природата, а не борба с нея. Това е разликата с конвенционалното земеделие, което се бори с всичко, а в един момент се оказва, че се борим със собственото си здраве, съсипвайки околната среда.

Използвайки методите на пермакултурата, се получава много добра продукция. Когато навляза още по-навътре, смятам, че резултатите ще са и по-добри. Районът е много чист, земята – недокосвана от химия. Реших да запазя това. Никога не пръскам и не торя. Отглеждам многообразие от зеленчуци и плодове, дори аспержи. 

Окосената трева я превръщам в мулч, имам минимално количество неизхвърлени боклуци, преработвам органичните отпадъци изцяло и те минават на нов цикъл. 

Какво още планирате и за какво бленувате?

Искам да увеличим производството с нови 15 дка. Ще търся възможности, съмишленици, работници. В момента търся и чираци, чувствам, че имам знания, които искам да дам. Един от парцелите обмисляме да превърнем в екоцентър за обучение, туризъм и наслада. Желая да бъда проводник на това хората да видят колко е хубаво да живееш прост праведен живот в хармония с околната среда.