Дарина Ташкова е опитен земеделски производител от Айтос. Тя е в основата на семейно стопанство, в което се трудят със съпруга си Валентин и двамата им синове – Никола и Нейко.
Четете още: Дамите в селското стопанство: Невена Петрова
Дарина е инженер – технолог от Русенския университет „Ангел Кънчев“. В „колекцията“ от образования тя има магистърска степен от Университета по национално и световно стопанство. Наложило се е да стане икономист, тъй като преди време е имало подобно изискване към управителите на фирми. „Но нашият агроном напусна и записах Аграрния университет. И добре, че го направих, за да знам как да действам, вместо да чакам“, разказва още дамата, според която в земеделието има магия. Тя споделя, че с всяко докосване на почвата чувства нейната сила.
Дарина е от Русе, но любовта я отвела в Айтос, а крайният ѝ избор за живот е бил Бургас, където двете ѝ момчета са завършили училище.
Малкият ѝ син Нейко е завършил търговската гимназия с немски език, а след това по стъпките на майка си избира да продължи в Русенския университет. Сега подготвя там докторантура, като неговият научен интерес е хидропонното отглеждане на зеленчуци.
Големият син е изучавал компютърни системи и мрежи с английски език. В момента поема управлението на семейната фирма и през юни беше домакин на Дните на полето. Последната му магистратура е на тема „Дигитализация и управление на растениевъдството" в Аграрния университет в Пловдив.
„По-добре едно стопанство да е по-малко и да се свърши цялата работа както трябва, отколкото да е голямо“, смята тя. Стартът при нея е бил с 4 000 дка, а в момента обработват 12 500 – 13 000 дка.
„Земеделието не е просто професия, то е древна култура, създала цялото общество, съчетание от наука и стремеж към усъвършенстване на познанието. То е това, което ни отличава - любов към земята и нейните дарове, стремеж да се опази това богатство“, казва още Ташкова.
За нея най-хубавото, което ѝ е дало земеделието, е непринуденото приятелство с истински хора, които ценят дребните житейски правила, както и силата да се почувства необходима за това да произвежда храна. Дарина е щастлива, че работи в разбирателство с колегите си в региона, затова не се е сблъсквала с интриги или отнемането на земя от друг фермер.
Относно смяната на поколенията Дарина е убедена, че има млади хора, които искат да се занимават със земеделие, но е необходимо да се намали бюрокрацията у нас.
„Гледам моите деца и тези на колегите. Наистина има нужда да се спре цялата тази бюрокрация, да се премахне изискването за едни и същи документи при кандидатстване по различни схеми и мерки. Държавата да се научи сама да си прави справките, а не ние да обикаляме по институциите“, категорична е тя.
За Дарина успехът на жените в земеделието се крие в любовта към това, което правят, и силата да защитават мнението си. „Освен това сме по-дисциплинирани и организирани“, казва чаровната дама, която е радетел за запазването на българските сортове и отглежда предимно родни сортове пшеница.
;void(0);){kind=link}