Бонка Чолакова има богата автобиография зад гърба си. В областта на селекцията тръгва от най-ниското ниво на йерархията. От районен зооинженер става главен специалист по говедовъдство, ръководител на звеното във Велико Търново и директор на регионална дирекция по селекция и репродукция в животновъдството в Плевен. От 2011 г. е главен директор на Главна дирекция „Управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес“ в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ).

Дамите в селското стопанство

В животновъдния бранш Бонка Чолакова е по-вече от 35 години. Тя е оградена от зоонженери не само на работа, но и в семейството си. В гилдията са още нейните съпруг, брат, снаха, сватове. За разлика от нея пък децата й подхващат съвсем друга, съвременна област на развитие. 

Какъв е пътят на един районен зооинженер до главен директор на дирекция?
През 1977 г. завърших селскостопанския техникум в град Шумен, където се зароди любовта ми към животните. Дипломната ми работа беше по свиневъдство, а ръководителят ми ме насочи да продължа във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. След като го завърших, започнах работа в АПК Велико Търново като районен зооинженер по фуражите. След три години се преместих в Окръжен селекционен център по животновъдство във Велико Търново. И така, от 1986 г. до ден днешен аз работя в областта на селекцията.

Коя е най-трудната част във Вашата работа?
Честно да ви кажа, няма трудни неща. При положение че имаш желание да постигнеш нещо и да се учиш, сам търсиш начини да се справиш с предизвикателствата. С гордост мога да кажа, че винаги съм намирала верния път, когато работиш със сърце и душа. Освен това имах много добри учители.

Какви са предизвикателствата пред Вас?
Времето е най-голямото предизвикателство. През 1986 г. работихме и правихме селекция по един начин, докато сега тя е в ръцете на развъдните организации. Като районен зооинженер отговарях предимно за селекцията на крави. Докато предизвикателство е сега да ръководя двете станции за изкуствено осеменяване и изградената мрежа за дистрибуция на генетичен материал в страната, Националната генетична банка и Националния генетичен резерв със своите две криохранилища, Националната генетична лаборатория, лабораторията за качествен състав на млечната продуктивност и лабораторията за контрол на вълнодайната продуктивност.

Как върви комуникацията с фермерите и развъдните асоциации?

Навремето нямахме никакъв проблем, защото бяхме по-близко до фермерите, спечелихме си тяхното доверие. Тогава навсякъде изключително много ни уважаваха, търсеха и ценяха нашите съвети. Докато сега малко оставаме на заден план, тъй като функциите на Изпълнителната агенция се промениха и разшириха. От една страна, Агенцията упражнява контрол върху дейността на развъдните организации, а от друга, управлява опазването и съхранението на националните генетични ресурси от видове, породи и популации животни.

Какво Ви мотивира да продължавате напред?
Не мога да си представя да престана да се занимавам със зооинженерство или със селекция в животновъдството. Наближава моментът, в който трябва вече да се оттегля. Мога с гордост и с чувство на удовлетвореност да кажа, че с колегите, които съм избирала през годините, успях да създам здрав и сплотен екип, който никога не ме е предавал и даже в определени моменти техните знания, опит и упоритост надминават очакванията на учителя си. Така че има на кого да предам щафетата.

Как се чувствате като дама в един доминиран от мъжете сектор, какъвто е селското стопанство?
Комфортно. Не съм виждала разлика или предпочитание по отношение на пола. Даже ние, жените, умеем повече с отношението си да очароваме да обайваме.

Как се виждате след 5 години?
Вероятно вече пенсионер. Минавало ми е през ума да се занимавам с отглеждането на животни. Като мечта – да, но като възможност – вече малко трудно.