Благовеста Василева, или Бети накратко, заедно със съпруга си Николай е управител на стопанството "Дивата ферма", която се намира в село Горно поле в Източните Родопи. Членове са на Българска асоциация Биопродукти. Отглеждат над 1000 глави едър рогат добитък от три породи, имат пчелин и 30 овце. Освен това стопанисват зеленчукова градина от 5 дка. Бети и съпругът й участват като ментори в телевизионен формат, посветен на фермерския живот. 

 

Дамите в селското стопанство



- Вие сте химик по образование, учител по химия и биология, еколог по призвание и екскурзовод. Защо избрахте да се насочите към фермерството?
Всичко стана постепенно, не съм го планирала. Стопанството е нашият семеен бизнес. Отначало с него се занимаваха съпругът ми и брат ми. С нарастването на броя на животните се увеличаваше и работата. Постепенно се включих и аз.
 
- Започвате през далечната 1994 г. с пет кози и десетина овце. Каква е равносметката днес?

Общо в стопанството на мъжа ми и брат ми отглеждаме около 1100 глави едър рогат добитък от три породи – Българско сиво говедо, Родопско късорого говедо и Обрак – една нова порода, която ние първи внесохме в България. Имаме още десетина коня, 14 магарета, 50 кошера с пчели, трийсетина овце. Грижим се и за една огромна зеленчукова градина от 5 декара. В стопанството са ангажирани моят мъж, брат ми, най-големият ми син, който е студент по ветеринарна медицина, аз и двама работници, които помагат в поддръжката.

- Гледате биопродукти и вадите биомед. Защо се насочихте към биопроизводството?
Ние винаги сме отглеждали животните и земята по този начин, просто сега имаме сертификати. Не използваме химия, торове или пестициди.

- Към 2012 г. Вие сте единствената биологично сертифицирана ферма за производство на телешко месо в България. С какви трудности се сблъсквате?
Дълги години се мъчихме да бъдем адекватно оценени. Изнасяли сме за чужбина, работили сме с известен български производител на месни продукти, обаче нещата не се случват лесно. Биопроизводството трудно се оценява, животните се изкупуват на безценица. Затова решихме да затворим цикъла и да действаме сами. Съвсем скоро ще открием първата биологична сертифицирана кланица за телешко месо в село Горно поле. Наехме и магазин на пазара Иван Вазов в София, където ще се продават буркани с телешко месо и прясно месо според сезона. Миналата зима се дипломирах като технолог, за да мога да работя в цеха. Ще се уча в движение. Това, че навремето завърших химия, ми помага.

- Какви изложения сте посещавали в чужбина, за да си сверите часовника?
През 2012 г. посетихме Световното изложение по земеделие в Хановер, където за първи път харесахме породата Обрак. После още два пъти ходихме индивидуално в платото Обрак във Франция специално, за да търсим говеда. С Българска асоциация Биопродукти посетихме изложението в Нюрнберг. Бяхме и на Зелената седмица в Берлин.

- Има ли технически новости или фермерски практики от други страни, които са ви впечатлили?
Любопитно ми беше например във Франция, че късно пускат животните на паша, чак през месец май за разлика от нас. Освен това ние редуваме няколко пасища, а при тях периодът на задържане на едно пасище е много по-дълъг. Може би това спомага за по-устойчивото управление на тревата. Има тънкости, които е хубаво да се почерпят като добър опит.

- Като учител и фермер имате поглед върху българското аграрно образование. Имат ли кадрите възможност за успешна реализация?
От участия по семинари и практически симпозиуми оставам с впечатление, че няма кадри. Може би липсва интерес от страна на младите и добро качество на обучение, което е по-скоро научно насочено, а не практическо. Освен това в България няма практика студентите да стажуват в самите ферми. По-миналата зима имахме четирима студенти от Италия по програма Еразъм, които два месеца работиха в нашата биологична ферма. Лошото е, че децата са откъснати от земята. Повечето от тях не са потомствени земеделци. А на запад е друго – там фермерът праща сина си да се учи на земеделие.

- Участвате в телевизионен формат, посветен на фермерството. С каква мисия?
Искаме да покажем на хората, че да си фермер не е срамно. Не трябва да си прост, за да живееш на село и да си фермер. Напротив, фермерът е пазителят на тази земя. В днешно време, за да си успешен, трябва да си колкото фермер, толкова и бизнесмен. Защото стопанството се управлява, иска финанси. Иска не само труд, а и мисъл. 

- И за финал, как бихте описали формулата за успешен агробизнес в България?
Всякакъв успешен бизнес за мен се прави с три неща – с Божията воля, много акъл и труд.