Днешната героиня в рубриката Дамите в селското стопанство е ас. д-р Христина Недева от Опитната станция по поливно земеделие в град Пазарджик. С нея се запознахме на АГРА 2023, а тя ни разказа как сбъдвайки неосъществената мечта на баща си да бъде агроном, постига своята лична победа да бъде учен в сферата на селското стопанство. 

Дамите в селското стопанство 

Как се насочихте към професията агроном?
Ако трябва да съм искрена, агрономията първоначално беше несбъднатата мечта на баща ми. И може би под негово въздействие започнах да уча в Аграрния Университет - Пловдив. След това съвсем естествено, покрай преподавателите и колегите и предизвикателствата на науката, тази професия стана интересна и за мен. И така вече 20 години… Съвсем отскоро съм и доктор.

На каква тема беше дисертацията Ви?
Темата на дисертацията ми е "Влияние на азотното торене и срока на прибиране върху продуктивността и качеството на зелената маса от тритикале, използвана за енергийни цели".

Разкажете за началото на научната си дейност.
В Опитната станция по поливно земеделие първоначално започнах като старши експерт агроном, след като спечелих обявен конкурс за позицията. Това са хората, които неотлъчно са на полето, помагат страшно много на асистентите, доцентите и професорите. Цялата полска работа е на техните плещи. Работата стана интересна за мен, защото беше свързана с нови сортове, нови технологии. Винаги има предизвикателства.

В какво се изразява работата Ви в момента?
Занимавам се предимно със сортосравняване и сортоизпитване на зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, тритикале, твърда пшеница). Когато първоначално започнах работа в станцията, се занимавах с ориз - агротехника, изпитване и адаптиране на нови сортове.

Но към момента липсата на работна ръка и високата цена на напоителната вода за оризищата е непосилна за държавна структура като нашата. Ето защо останахме само на зърнено-житните култури, които нямат толкова голяма нужда от напояване. 

Какво е мнението Ви за връзката между науката и бизнеса?
Науката, според мен, трябва да върви ръка за ръка с бизнеса и производството и да решава важните проблеми. Ние все още успяваме да работим страшно добре със земеделските производители в региона.

Купуват от нас семена за зърнено-житни култури, за пипер (Ивайловска капия). Доколкото успяваме ние ги консултираме, помагаме. Земеделците също много ни помагат - като държавна структура ние не винаги успяваме да купим най-новата техника, докато земеделците имат тази възможност. Накратко - ние помагаме с акъл, бизнесът помага с финансови средства.

Мога да кажа, че при нас има добро взаимодействие със земеделците, но не навсякъде е така. Може би, защото сме по-малък регион, познаваме се, дори на лична основа - но със сигурност имаме ползотворно партньорство.

Какво е усещането да бъдеш дама в агросектора?
За мен е лична победа, защото аз започнах образованието си като мечта на баща ми, а всъщност се превърна в моя мечта и професия. Радвам се, че все повече дами намират мястото си в агросектора и все повече получаваме признание от страна на мъжкото съсловие. Защото можем! 

Какво Ви мотивира да продължавате напред в трудни моменти?
Винаги семейството ми е давало сили и мотивация да продължа напред. Подкрепата им, безусловната вяра в мен са движещата сила в моя живот. 

Имате ли хоби? С какво се занимавате в свободното си време?

Трудно е да се каже, че имам някакво хоби, но в свободното си време обичам да меся питки. Получават ми се и ми доставя удоволствие да ги правя. Също така преди четири - пет години със съпруга ми се запалихме по рафтинга и оттогава не пропускаме да отидем. Всяко спускане е ново преживяване.