Запознахме се с Анна-Мария на церемонията по връчването на първите така чакани проекти, одобрени по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Тя е съвременна млада дама – енергична, красива, с татуировки. Нейните разбирания за животновъдството и начина на живот близо до природата будят истинско възхищение.

Дамите в селското стопанство

Анна-Мария, заедно със съпруга си и двугодишната им дъщеря са се заселили в село Долен, където отглеждат 176 животни от породата Калоферска дългокосместа коза. Имат амбицията да правят сладолед от козе биомляко и да вдъхновят други млади хора да се присъединят към техния начин на живот.

Защо млада, красива дама като Вас реши да се захване с животновъдство? 
Като малка живеех на село и оттогава обичам природата и животните, чистия въздух на гората, цветята, спокойствието и безвремието, което носят. Любовта и благодарността на животните, за които се грижех.

Всички тези мили спомени ме откъснаха от шума, мръсотията и суетата на големия град и ме върнаха там, където чувствам, че е моето място. Там, където не се налага да играя роля, а мога да бъда себе си – такава, каквато съм.

Как започна всичко?
Искам за дъщеря си детство като моето, но не мога да върна времето назад, а с думи и разкази за едно време няма как да го разбере. Единственият начин беше да се върнем назад, към природата, да намерим малко и запазено автентично село, каквото е село Долен с неговите каменни къщи, сгушени в прегръдката на планината.

Защо се спряхте точно на Калоферската дългокосместа коза?
Изборът ни на животни също не е случаен. Желанието ни беше да отглеждаме типични български животни, свободно на паша, а не хибриди, затворени в обора цял живот. Затова избрахме Калоферската коза, една от най-старите породи, запазила дивото в себе си, умно, хитро и същевременно много красиво същество, което в един момент може да ти скъса нервите от бягане, а в следващия да те умилостиви с поглед.

Беше ли трудно да се решите на такава коренна промяна?
Всяка мечта е трудно постижима и доста скъпа. Наложи се да се разделим с всичко, което имахме, не само материалното – коли и апартаменти, но и със средата, роднини, приятели и познати. Това беше безумно трудно. Мечтата си е мечта, но аз съм и майка и трябва да съм прагматик. Всичко това трябваше да е не само начин на живот, но и средство за препитание. 

Защо избрахте точно село Долен за този нов етап от Вашия живот?
Мястото, което искахме, трябваше да отговаря на определени изисквания. Да бъде близо до пазари за реализация на продукцията, а село Долен е между три много големи консуматора – Пловдив, София и Гърция. Също така да има земя за пасища, възможност за увеличаване на животните и др. Европа подпомага младите производители, но има и изисквания, които също трябваше да предвидим.

Вие сте един от младите фермери, чиито проект получи еврофинансиране. За какво ще използвате средствата?
Мярка 6.1 е една много сериозна помощ от ЕС за начинаещия фермер в размер на 50 хиляди евро. С нейна помощ трябваше да увеличим стадото от 100 на 180 майки и да преминем към биологично отглеждане. Всичко това е страхотно, помага ти да минеш на едно по-високо ниво на животновъдство.

Взехме заеми и кредити, закупихме животни, сключихме договор с биосертифицираща фирма и покрихме всички изисквания. Е, парите по проекта все още ги чакаме, близо две години ги бавят, кредитите ни висят, но ние сме оптимисти и не се отказваме. Все някога субсидията ще дойде и поне ще си покрием задълженията.

Кое е най-трудното във Вашата работа? 
Може би точно това, че нямаш упора от нашето правителство, нямаш стабилност, постоянно се сменят закони, министри, изисквания и все се надяваме на някаква промяна, но уви. Добре, че сме инати и не се отказваме лесно.

Какви са бъдещите Ви планове?
Сега ще се борим за мандра, ще увеличаваме стадото до 800–1000 бройки, ще модернизираме фермата с цел по-лесно обслужване, ще инвестираме и в техника, като трактор и прикачен инвентар, защото липсата на работна ръка е осезаема. И така, все напред и нагоре, като едновремешните лозунги.

Какво Ви мотивира да продължавате напред?
Семейството ми са вярващи хора и така са ме възпитали. Когато върша добри дела, а няма по-богоугодно дело от животновъдството и земеделието, неизменно ще се сблъсквам с трудности. Вярата е това, което ми дава силата да продължа.

Знам, че нямаше да се справим без семейството и приятелите ни. Искам да изкажа и специални благодарности на Даниел Стоянов, който ни подкрепи в най-трудните моменти за нас!

Как протича един Ваш обикновен работен ден като животновъд?
При нас няма делници и празници, всеки ден е хем един и същ, хем коренно различен. Всеки ден сме с животните, грижим се за тях, пасем ги, но всеки сезон си има своята специфичност. Годината започва с първите яренца, лятото минава в подготовката на ливадите и тяхното косене, после идват дървата за зимата, есента почистваме оборите и торим ливадите. И така в един непрестанен кръговрат.

Как си се представяте след 5 години?
Надявам се да имаме едно модернизирано, екологично стопанство, да сме затворили цикъла на производство. Следващата идея е да обвържем това производство и с туризъм, за да могат хора, които имат желание, да дойдат и видят на място как се живее, как се получава един продукт.

И ако по някакъв начин това отключи в тях желанието да се присъединят към този начин на живот, то тогава спокойно може да се каже, че и ние сме допринесли с нещо за благоденствието на този свят.