Дали от центъра на Пловдив, или в село Катунец в Северна България две жени работят рамо до рамо и преминават през живота с високо вдигнати глави. Анна и Катя Кунчеви са сестри, бизнес партньори, съмишленички и съжителстващи заедно приятелки.

Дамите в селското стопанство

Те са креативни, работливи, неуморни, интелигентни, упорити, със заразително чувство за хумор… Както е казал класикът в киното Чарли Чаплин: „Жените нямат недостатъци, те имат особености”. Особеностите на сестрите Кунчеви раждат редица успешни проекти и интересни истории. Започват преди 30 години със създаването на „Печатница Дъга“ – една от първите печатници у нас след демократичните промени, а днес „превземат” и земеделието – от няколко години отглеждат висококачествен шафран под собствен бранд.

Намираме ги между планирането на почвообработка, правенето на сладка и работата по поредния предпечат. Каката в семейството – Анна, разказва пред Агри.БГ истории от успешното им сестринство.

Разкажете ни за началото на вашето бизнес партньорство и как то устоя до ден днешен.

Със сестра ми работим заедно още от далечната 1996 г. Тогава пътищата ни се срещнаха отново, след като всяка беше поела по пътя си. Изградихме успешна печатница, която е основният ни бизнес и днес, 30 години по-късно. Сестра ми е по-малка от мен и винаги съм имала ангажимента да се грижа за нея, защото съм кака (смее се).

Много пъти сме били на ръба, имали сме както редица силни моменти, така и неуспехи в бизнеса, но никога не ни се е случвало да си развалим партньорството.

Ние сме коренно различни, но се допълваме и сработваме прекрасно – едната може да продължи мисълта на другата. Нямаме спорове. Като тръгнем да правим нещо, всяка се заема с това, което най-добре може да свърши. Представителки сме на огнените зодии, аз съм овен тя - стрелец. 

Коя от двете ви тръгва първа към ново начинание и какъв е основният ви принцип в бизнеса?

Според мен неизбежният принцип е проба-грешка – без да опиташ, няма как да спечелиш. Разбира се, това на което ние залагаме, е информираност, опит и сериозно отношение към всичко, което правим. Не си падаме по шарлатанството и действията на парче.

Може би аз съм рисковият играч или лудата глава в екипа. Сестра ми е по-умерена, тя е невероятен съпорт. Имаме разделение на дейностите – аз съм с мотиката, така да се каже, на къра, а тя – с рекламата, предпечата… Като двете страни на медала сме.

Да поговорим за къра. Как оставихте културната столица и дойдохте на село да отглеждате шафран?

Не сме изоставили културната столица – напротив – наслаждаваме се на духа на древния град и продължаваме да развиваме бизнеса си в Пловдив.

Аз съм с медицинско образование и практика, но имам и диплома за агроном, както и практика в градината на баба. Исках и да съм в помощ на майка ни на село. Така се роди идеята за шафрана. През 2019 г. започнахме с около един декар шафранов минзухар, чиито луковици внесохме от Нидерландия. Имахме реколта още първата година.

Оказа се, че в нашата географска ширина шафрановият минзухар има прекрасни възможности за развитие и за добър добив с високо качество. Изпратихме проби за окачествяване във Франция, резултатите показаха, че нашият шафран е А+ качество (най-доброто).

Всеизвестно е, че шеф готвачите в елитните заведения използват шафран в своите кухни. Че фармацевтичната, козметичната и хранителната индустрии също го влагат в своите продукти, и го закупуват от производители извън България. Но малко известно е, че билките и подправките проявяват най-добрите си качества и въздействат най-добре върху човешкото здраве, когато са отгледани в страната, в която се използват.

Тази година ще разсаждаме. Оборудвали сме се със селскостопанска техника. Сега правим продажби на дребно, имаме невероятни листовки за ползите и начините на употреба.

Шафранът вирее добре у нас, но дали и добре се продава? Какви възможности за пазар търсите вие?

Преди пандемията изпращахме мостри на много места, имаше проявен интерес от няколко държави в Европа и зад Океана. Covid-19 обаче промени пазарната обстановка и процесите сякаш се стопираха. Свързахме се с фирми, в чиято дейност шафранът би могъл да се вложи, по примери от  чужбина, където това се прави много успешно.

Преговаряхме и с консервената промишленост. Резултатите и изводите са, че сериозните бизнеси не смеят особено да рискуват и инвестират предвид цялостната икономическа обстановка, а има и такива, които са „балони” и не са надеждни.

Мислили сме също върху вариант да затворим цикъла и сами да правим преработка. Такава инвестиция обаче не е лека, но не сме я отхвърлили като бъдеща опция. Упорити сме, няма лесно да се откажем. Често, когато нещата се правят както трябва, стават по-бавно, но са и по-устойчиви, затова не сме започнали с един казан на двора, а търсим официалния и легалния път.

Шафранът, произведен в България, не е по-скъп от този на международните пазари. Но категорично е по-качествен. Има твърде много евтини имитации на шафран, внесени отвън.  Затова приканваме всички, които използват шафран, да се обърнат към нас и другите български производители. Можете да ни намерите и във фейсбук.

Когато отметнете всички задачи как релаксирате?

Обикновено релаксираме с друг вид работа. В момента сме дошли да изорем 4 дка, в които не може да влезе плуг, но ще го направим. В най-голямата жега варим сладко от круши с шафран за лична употреба. Утре ще правим сок от арония. Ето така си почиваме.

Радваме се на резултатите от труда си и много обичаме да пътуваме, да откриваме нови за нас неща. Релаксираме и със собствените ни произведения. Отделяме дори само няколко минути от натоварения си ден, за да се отпуснем и да се насладим на екзотичния вкус на нашия чай от шафран. Това е като да пиеш слънчева светлина в чаша.

А не ви ли липсват културният и социалният живот на града? 

Не ни липсва нищо от града, понеже продължаваме да живеем и там. Покрай шафрана обживяваме и селската къща, където се чувстваме много добре. Време ни е да дишаме повече чист въздух. Ние сме активни шофьори, освен това през годините сме изградили контакти с много и различни хора, които поддържаме. С по-специалните за нас от тях дори и да не си говорим, преживяваме даден момент – изгрев, залез, вечеря.., чувства се споделеност.

Въобще не ни е скучно и предизвикателствата не свършват. Ремонтираме си селската къща, по която също има много работа и ако майсторските услуги продължават да струват толкова, нищо чудно да налепя гранитогреса сама. Ще го правя, докато сестра ми ми повдига духа, готвейки специалитети и коктейли. Винаги има какво да правим, където и да сме.

Следващата дръзка идея на сестри Кунчеви е?

Ще ставаме независими от енергодружеството в района -  планираме поставянето на фотоволтаични системи. Продължаваме и с търсенето на „арменския поп”, но не го намираме цял живот, затова викаме неволята и сами се оправяме.