Анна-Мария Димитрова се занимава с животни цял живот – породисти кучета, лъвове, змии.., но преди близо година решава да отглежда селскостопански животни. Залага на кози от английска порода. Намираме я доволна и щастлива след първото успешно раждане на ярета в стопанството в село Слънчево, Варненско, за да ни разкаже за животните, избора си да бъде козевъд и плановете си за развитие.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Споделете първо как протича агнилната кампания във Вашето стопанство.

Първите малки се родиха преди няколко дни. Имаше трудности, едното яре излезе седалищно, но финално вече всичко е добре, като се включиха медикаменти, всичко се оправи. Въпреки че отскоро отглеждаме кози, се чувстваме подготвени от опита с кучетата и други животни. Неща, които не са наред, бързо ни правят впечатление. Да са живи и здрави, добре са душичките. За три дни наддадоха по килограм. Вече си имат имена – Анета, на която мъжът ми казва Ани, кръстил я е на мен, и Асен. Почнахме по стара традиция с буквата „А”, понеже те са първо поколение, родени в нашето стопанство. Впечатленията ми са, че в малките стопанства за по-добра хронология едно поколение се кръщава с имена, започващи с една и съща буква и всяка година тя е различна. Хареса ни и го приложихме.

Откъде идва интересът Ви към животните и защо избрахте да отглеждате кози?

Дълги години семейно се занимаваме с породисти кучета и родословие. Всъщност аз от дете имам интерес към животните, тренирала съм конна езда, работила съм в зоопарк, занимавала съм се с лъвове, змии и други. Винаги много са ми харесвали козичките, а съпругът ми има сантимент към селскостопанските животни. Когато е бил дете, семейството му е отглеждало овце. Така решихме да си вземем кози. Започнахме с малко и все още не бързаме с амбициозни планове, съвсем отскоро правим това – по-малко от година.

Разкажете ни малко повече за Вашите кози – колко са, каква порода и с какви характеристики.

Оказа се, че породите кози, които ни харесаха и имат добри характеристики за млечност, ги няма в България. Намерихме само един фермер, но той нямаше в момента животни за продажба. Продължихме да търсим и открихме в Чехия и Словакия много хубави животни. Внесохме ги оттам. Породата е Англо-нубийска коза, която е подходяща за мляко, месо и кожи, но ние искаме да ги отглеждаме само за мляко. Имаме 10 момичета и 2 момчета на различна възраст. 

По данни женските от породата достигат около 90-100 кг, а мъжките – 90-130 кг. В родословието на една от козите, която взехме директно заплодена от Чехия, пише, че дава 1495 литра за доилен период. Млякото е с много висока масленост, удачно за правене на сирене. Фермерите, отглеждащи тази порода, практикуват предимно оборно отглеждане, защото е по-удобно и породата е по-чувствителна на температурните изменения. Засега и ние ги отглеждаме оборно, но плануваме и паша.

Споделихте ни, че сте се насочили към млекодайното направление, ще предавате сурова продукция или ще произвеждате и готов продукт?

Може би ще започнем в началото с предаване на млякото. Искаме да правим и сирене, но първо трябва да се научим добре да го правим. Говорим с колеги, обменяме опит. Още не сме сигурни, но едно е сигурно - ние не искаме да правим голямо стопанство, мислим за до 30-50 кози. Поне засега нямаме физическата възможност за повече. А и аз не обичам други хора да се занимават с моите животни, плюс това е много трудно да се намерят добри работници. Държа аз да се грижа за животните, да анализирам характера им, да градя доверие и да знам кога от какво имат нужда.

Това ли е Вашата роля в стопанството и какво най-много ви харесва в работата Ви?

Да. Нямам никакви притеснения от животните. Храня ги, гледам ги, чистя им, нося и бали. С мъжа ми се редуваме, той е ангажиран и с друга работа. Имаме две деца, момичета, те също се радват на животните, много са грижовни и помагат. Научиха се и да израждат вече, засега само кучета.

Много обичам да наблюдавам животните и ми харесва предизвикателството да спечеля доверието им, да пречупя страха им. Мога да кажа, че дори животно, което е било вироглаво и буйно в началото, после идва само при мен и чака да го погаля. Много е хубаво, когато търсят контакт с теб – побутват те, дърпат те… Трябва да си нащрек да не ти откъснат някоя връзка или копче. Но е много забавно и те зарежда с положителни емоции.

Има и трудни моменти, такива, които те огорчават - когато някое животно не се чувства добре. При пристигането им не всички бяха в добро здравословно състояние, веднага докторът назначи терапия. Беше ми много неприятно, че трябва да ги будя и да им създавам стрес още в началото, да ги наплашвам от себе си. След това отново направихме сдобряването, разбира се. Тук искам да кажа, че сме благодарни на ветеринарните лекари  д-р Николов, д-р Минков и д-р Тодоров.

Едно от големите ми притеснения е къде ще попаднат бъдещите ни яренца и как ще се грижат за тях. Надявам се, че ще случат на добри стопани, които ще им осигурят топла и суха постеля, пълна ясла с качествен фураж и много любов, защото всяко животно заслужава това без значение породисто или не. Дано има все повече грижовни стопани и добре гледани животни.

Въпреки че сте на съвсем ранен етап, как все пак си представяте да развиете фермата?

Имаме различни идеи, но определено искаме да сме бутикова ферма. Мислим и за допълнителна дейност – образователен център за деца например, защото децата не познават животновъдството, а това би било и атракция, и забава, и образователно за тях. Но още ни е рано за това, сега започваме, надяваме се нещата да се развият добре, да сме здрави и ние, и животните.