Александра Стоянова е на 34 години и е родом от Пазарджик. Изучавала е „Финансов контрол” в УНСС. След това продължава с едногодишно обучение по Еразъм в Грац, Австрия - „Международен бизнес”.
Следващата стъпка е завършване на магистратура по „Банкиране и финанси” към Университета в Шефилд, а също така и „Човешки ресурси и лидерство” във ВУЗФ. Със земеделие се занимава от 2015 г., а днес е горд собственик на телеугоително стопанство.
- Заедно с брат ми сме отгледани с огромни грижи от родители ни и баба ни. Родителите ми все още работят изцяло в частния сектор. Затова управлението на промяната, търсене на различното и не на последно място вкусът към хубава храна, са нещо нормално и приоритетно за мен.
Започнах да се занимавам със земеделие през 2015 г. Тогава започнах подготовка за засяване на 300 декара фуражни азотофиксиращи култури (звездан, люцерна, червена детелина) под биологичен контрол, като след това разраснах стопанството си до 1300 декара с фуражни култури. Целта беше да произвеждам биологичен фураж за изхранване на собствените телета.
През 2017 г. се изгради и пусна в експлоатация телеугоително стопанство по мярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” с капацитет 500 броя месодайни телета. Стопанството ми се разполага на 32 декара в покрайнините на село Боримечково, област Пазарджик. Имаме си и своя марка, която се създаде от необятната любов към полезния начин на хранене и от хуманното отношение към животните. Отглеждаме породите Симентал, Херефорд, Блек Ангъс и Лимузин. Като краен продукт предлагам различни видове готово за консумация телешко в буркани, стекове, меса за печене, заготовки от мляно месо.
През 2018 г. бях единствената жена, която замина по програмата на фондация „Америка за България” за обмен на професионалисти от аграрния сектор към Университета „Тексас А&M“ в САЩ, тясно свързан с процеса на телеугояване. През 2021 г. пък завърших успешно и магистратурата ми по „Дигитален маркетинг” към DigitalPro.
- Животът поднася изненади и е вярно, че човек трябва да внимава какво си пожелава. Не съм го планирала, но търсех предизвикателство, с което да остана в България и да използвам финансовите си познания, както и да бъда по-близо до природата. Затова се възползвах от европейските схеми за финансиране по мярка 4.1. Не осъзнавах факта, че трудът ми ще има известен принос българската продукция от животински произход да бъде конкурентна и на чужди пазари.
- На първо място е голяма отговорност, самодисциплина и отдаденост на каузата. Струва си усилията да предоставяш оптимална грижа за стадата и чиста храна.
- Желанието да дадеш най-доброто от себе си, грижейки се за стадата, е предизвикателство, защото няма почивен ден, празници или свободно време. Грижата към телетата ни изисква постоянно внимание. Особено в началото, т.е първите 3 години. От друга страна, това е бизнес с биологични активи и има своите административни отговорности.
В самото начало, като амбициран млад човек, който е с ясната цел да остане и работи в България и за страната ни, срещах редица предизвикателства. Основните бяха липса на информация; физическа невъзможност да се срещам с всички доказали се в сферата за съвети и насоки, докато все още бях в процес на изграждане и стартиране на фермата; високата степен на администриране.
Най-голямата подкрепа винаги съм получавала от брат си Иван Стоянов, който има изключителни познания по генетика, любов и уважение към животните от дете. Заедно с него имахме късмета да се допитаме за насоки до няколко доказани имена в животновъдството, които ни помогнаха с опита и доброто си отношение. Благодарни сме им, че забелязаха потенциала и желанието, които бяхме вложили от сърце. Тогава успехът беше неизбежен. Това напълно важи и за животновъдството в България.
- Твърдо вярвам, че има много млади хора като нас, отдадени на каузата и с огромна любов се грижат за животните си, оставайки в България. Останах изключително впечатлена от всички проекти на Националния конкурс за млади фермери 2021, който се проведе в Аграрния университет в Пловдив.
Изказвам огромни благодарности и към всички хора от екипа ни, които всеки ден дават своя принос към общия ни успех на фермата ни. Сигурна съм, че най-големите успехи тепърва предстоят и това е само началото.
- Плановете ми са строго професионални. Смея да твърдя, че създадената от Иван първа лицензирана платформа за търговия на селскостопански животни, ще бъде полезна на всички фермери. Надяваме се чрез нея да помогнем на много животновъди да имат достъп до информацията, която им е нужна, да търгуват и рекламират лесно и безпрепятствено. Могат да се регистрират, качат обява, а също така да им се съдейства и с осигуряването на транспорт. Дигитализацията в животновъдството е настояще. Нека й позволим да ни е от помощ.
- Дори и в сфера, доминирана от мъже, да си дама има своите две страни, както всяка друга. Не ме притесняваше да искам помощ и насоки, когато ми бяха нужни, както и да заявявам категорично присъствие, когато е нужно. В повечето случаи съм срещала разбиране. За мен да си дама в земеделието се определя извън пределите на физическата красота и единствено в контекста на интелект, вътрешна сила, достойнство, човечност и принос.
- През първите 3 години нямаше възможност за свободно време. Бяхме се отдали напълно в изграждане на фермата, обслужване на стопанството, селекция и усъвършенстване в областта. Когато имаш желание, всичко е възможно. С малко повече свободно време мога да твърдя, че разполагам от последната година, когато светът “спря” и имах възможност да обмисля резултатите към момента и да разширя фокуса към дигитализация на процесите.
- Първите години мечтата ми беше да се наспя. С времето, след като придобих увереност и приех факта, че се справяме успешно, се надявам да сме успели да сме полезни. Също така се надявам, чрез платформата на брат ми много други хора да тръгнат по този път. Радвам се, че семейството ми е живо и здраво. И наистина се надявам да се дава шанс на повече млади хора да остават и развиват в България.
;void(0);){kind=link}