В семейна биоферма "Тодорови“ в русенското село Тръстеник могат да се видят свободни български кози, грижовни стопани, щастливи деца и внуци и пристигащи за поръчки редовни клиенти.
Тази картина е създавана с много труд – над 20 години, от Албена Тодорова и съпруга ѝ, който по нейни думи е професионалистът във фермата, а тя – емблематичната вдъхновяваща фигура, която стои зад всеки успял мъж.
Семейство Тодорови откриват успеха в отглеждането на около 200 кози от породата Българска бяла млечна, биопроизводството на мляко, кашкавал и сирене, и качеството, с което даряват потребителите.
Фермата ни е на повече от 20 години. Имало е моменти, в които сме се чудели дали да се откажем, или да продължим. Времената бяха такива. След като вече имаше реално европейско финансиране, решихме да продължим. И двамата със съпруга ми сме инженери по професия. Той е инженер „Селскостопанска техника“, но аз нямам нищо общо с този сектор.
Цялото ни производство е биологично, защото млякото е такова. Козите се хранят с биологични фуражи, ние си ги отглеждаме.
Уж по-фината. Но ако няма жена, една къща може ли да бъде подредена?! Така е и със стопанството. Занимавам се с документацията, с новородените, с производството. Имам роля в почти целия процес.
Дамите в селското стопанство: Евелин Зафирова
Много ми е приятно, че съм на чист въздух, сред животните. Аз съм от града и не съм си представяла, че ще живея на село. Но сега съм много щастлива и доволна. Удовлетворение и удоволствие е да отглеждаш животни. Обичам да ги наблюдавам. Някои от тях имат имена, но с времето свикваш и ги познаваш. И те ни познават.
Преди години, когато решихме да се занимаваме с животновъдство, съпругът ми имаше реална представа как – а аз не. Обичаме животните. Земеделието при нас е следствие на животновъдството. Отглеждаме фуражи, за да осигурим прехраната им. Имаме и пасища.
Козите са много интересни животни. Интуитивни са. Дори умеят да се самолекуват.
Избират си какво да ядат спрямо това, какъв проблем имат. Наблюдавали сме, че при паразити ядат само черница. Много е интересно да ги следиш. Животът във фермата ни обогатява по всякакъв начин. Нашите животни са обичани и спокойни, не са травмирани и дават качествена продукция.
Дамите в селското стопанство: Рая Неделчева
Имаме доилна зала. Ние си ги обслужваме. Мислим и за модернизация. Пътуваме бавно, но славно. Няма как да привлечем младите, ако не сме иновативни.
Животновъдството е трудоемка дейност, а в съвременния свят успехът му е свързан с облекчаване и оптимизиране на процеса.
Имаме си редовни клиенти на местно ниво. Забелязала съм, че хората искат да купуват директно от фермата, за да са сигурни в качеството, че няма примеси и т.н. Разбираемо е. Ние сме недоверчиви като нация, няма как да не сме, защото в годините бяхме много лъгани.
Обмисляме развитието и на повече онлайн поръчки, макар че така се оскъпява поръчката. Аз държа на пакетирането в саламура, така качествата на сиренето се запазват по-дълго, но пък това увеличава теглото на стоката. Може би ще направим и други опаковки, без саламура. Биологичният продукт е по-скъп заради качеството му, а ние много държим на него.
Водим преговори с голяма търговска верига, която има биологичен щанд, за пласиране на нашето производство.
Сега започва сезонът на произодство, ще видим как ще потръгнат нещата и може да потърсим и други вериги.
Нашата продукция е екологично чиста, без примеси и по домашна технология, както са я приготвяли бабите ни някога. Направена е от свободни животни, отглеждани с много любов. Българско домашно био сирене – такова е нашето.
Специфичното при него е, че винаги има нюанси във вкуса при всяка партида. Колкото и да се опитваш да го стандартизираш, не може.
Ако днес животните ядат глухарче например, ароматът на млякото ще е такъв. Есента се хранят с бъз и вкусът носи този елемент. То просто е истинско, дадено от природата - такова, каквото е.
О, разбира се, но те пак са свързани с фермата. Искам така да си организираме труда, че да имаме време да се насладим на семейството и внуците. Те много се радват, когато идват във фермата. Синът ни също много ни помага, но сме го оставили сам да вземе решение с какво иска да се занимава. Ние сме направили своя избор. Може би и за малко магазинче ще помислим. Най-вече искам всички да сме здрави, животните също, и да имаме време да се радваме едни на други.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Дамите в селското стопанство: Малинка Николова
Дамите в селското стопанство: Ани Петрова
Дамите в селското стопанство: Пенка Влахова
;void(0);){kind=link}