Годината е трудна не само за българските земеделци. Проблеми има почти навсякъде по света. Основната причина е времето, разбира се. Разговаряме с Миглена Димитрова, която е агроном и от 4 години е по цял ден на полето. Тя организира цялото производство във фирмата на баща си – Митко Димитров, който от 25 години се занимава със земеделие. В момента  семейството отглежда 6 000 дка с царевица, пшеница, ечемик, слънчоглед и нахут в земи, близо до Свищов. 
 
 
„Като погледнем обаче реално на ситуацията и отчетем климата тази година, реколтата от пшеницата беше добре – около 650 – 670 кг/дка средния добив.  От друга страна, в момента прибираме нахута. Той е в критично състояние и най-вероятно ще бъдем на загуба от него. Реколтата е унищожена от дъждовете, покълнала е“, казва Миглена. 
 
Както и други зърнопроизводители, и тя смята, че реколтата от пролетниците би могла да спаси положението през тази година. 
„Заради влагата, която има и която имаше по време на вегетацията  - особено на царевицата много й помогна“, отбелязва агрономът. 
Въпреки това тя подчерта един момент, който може би се подценява от земеделците. 
„Когато царевицата залагаше добива си – между 5 и 8 лист, тогава тя беше най-стресирана от сушата. Това със сигурност ще редуцира добива, защото, въпреки че след това имаше много дъждове, тя вече беше заложила своя потенциал“, посочва Миглена Димитрова.
 
Как един млад агроном вижда образователната система?
 
„В образователната система не са правени актуализации от много години насам. Всичко, което знам е от практиката и от желанието ми да се науча, за да знам и да мога да прилагам знанията си“, коментира Миглена. По нейните наблюдения студентите, които се готвят за агрономи, се обучават само и единствено за прилагането на конвенционални, химически  продукти. 
 
 
„Никой не обръща внимание на философията, че земята е жив организъм и че ние трябва да се грижим за него. Имаме прекрасна земя, но просто трябва да разберем как да я работим“, обяснява Миглена. 
Никога не си е помисляла да напуска България. Според нея е задължително да черпим опит от чужбина, но наученото да се прилага у нас. 
 
„И да имаме съзнание, което да е отворено за всяко едно ново нещо, за да преценим можем ли да го приложим тук и то да работи за нас“, посочва младият агроном.  
 
Впечатлена е от посещение в Украйна, където се е запознала с прилагането на безоранните технологии, които масово се практикуват  там, като освен това стопаните в чуждата страна имат много добри резултати. 
„Ние също се опитваме да прилагаме подобни технологии, но информацията у нас е оскъдна и по-скоро резултатите идват от проба-грешка, а в този случай се допускат много грешки. Няма точна рецепта, защото всичко е отделна ситуация за отделен район“, посочва Димитрова.