Земеделската реколта зависи от климатичните условия и най-вече от количеството валежи, но фермерските практики имат голямо значение за добивите.
 
 
Някои успешни подходи в аграрното производство бяха представени пред земеделски стопани по време на обучение във Варна, финансирано по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.), съобщиха от Областния информационен център в града.
 
„75% от влагата обаче се губи вследствие на човешката дейност“, каза от Георги Мантарлиев, специалист по биологични процеси в почвата и растенията.
 
Едва 3% от почвата в световен мащаб е плодородна, а в тях попада над 70% от българската територия. Въпреки това добивите у нас не са от най-високите.
 
Мнението на Георги Мантарлиев е, че обработването на почвата с тежки машини и торове не увеличава добива от земеделска продукция. Според него конвенционалните методи на дълбока обработка на земята водят до неблагоприятни последици - например водните ерозии. 
 
Освен конвенционалната обработка поражения върху почвата причинява и третирането с химикали и торове. Киселинните продукти изгарят хумуса, от който се хранят растенията. 
 
Докато през 2006 г. потреблението на азотни торове в земеделието е 152 хил. тона, то през 2015 г. то вече е 341 хил. тона. От 11 хил. тона през 2006 г., използването на фосфорни торове надхвърля 27 хил. тона през 2015 г. Въпреки това ръстът на добивите не е съществен.
 
Снимка: Областен информационен център - Варна
 
„Подхранването на почвата с микроелементи и обработването й с минимална намеса – плитка оран, са гарантите за здрави растения и добра продукция без дефицити, подчерта експертът.
 
Мантарлиев даде пример с царевица, добивът от която е 600 кг/декар, след като е била орана и третирана химично. Същият сорт в съседен парцел е дал 1,5 тона/декар продукция, без да е обработван с торове.
 
Освен щадящи методи за обработване на почвата със специални машини, биологичното земеделие включва и използването на продукти за повишаване на добива чрез изпращане на положителна енергия към растенията, допълни Георги Мантарлиев.
 
На срещата бахо обсъдени и теми като намаляване на административната тежест при субсидирането, работата в районите от „Натура 2000“, възлагането на обществени поръчки, грешките при кандидатстване и изпълнение на проекти.