2018 г. ще е много динамична и ключова година, защото вече ще видим ясна рамка на ОСП,  ще имаме ясни решения за бюджета. Пожелавам си и да имаме една спокойна политическа обстановка, за да може всичко да се случи в нормална комуникация. Това каза за Фермер.БГ изпълнителният директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Таня Дъбнишка. 
 
 
„В чисто национален план през  тази година е заложена една много амбициозна рамка за изпълнение за  Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В предложения индикативен график от страна на министерството са заложени да стартират изключително много мерки“, каза Дъбнишка.  
 
По думите й е ключово и това, че към 31 декември 2018 г. се прави междинното отчитане на ПРСР по новото правило N+3, което важи за всички. 
„Непостигането на определени  критерии, заложени в ПРСР, води до загуба на средства по програмата. Така че годината е съществена за мобилизация на абсолютно всички, за да нямаме загуба на средства и да успеем да усвоим ефективно и ефикасно тези средства“, отбеляза изпълнителният директор на АЗПБ.  
 
Според нея към момента не може да се изрази някакво притеснени, тъй като все още върви  дискусията за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (EС). 
 
Чакаме бюджети и сме изразили нашата позиция. Такава е позицията и на министрите, и на неправителствения сектор в целия ЕС – да се запази бюджета. Копа Коджека дори са по-амбициозни. Те казват, че след като има по-големи очаквания към земеделския сектор да допринася за политиката по опазване на околната среда, трябва дори да бъде увеличен бюджета, за да бъдат компенсирани земеделците за техните усилия“, отбеляза Дъбнишка. 
 
 
Според нея обаче, това, което е неизвестно и което буди значителен брой въпроси е предложението, което ЕК направи в комюникето си в края на ноември, а именно  всяка страна-членка да разпише своя стратегия, която да касае двата стълба на ОСП. 
 
„Не знаем какъв ще е самият процес, самата технология на програмирането – това все още стои като въпрос и е голяма отговорност за всяка държава в съюза. Трябва да се аргументираме какви схеми ще прилагаме по директните плащания, какви мерки ще изберем да програмираме и по какъв начин ще ги програмираме. Това ще изисква един много сериозен анализ и голяма подготовка. И доколко този нов модел ще е гъвкав за самите страни-членки, съответно и дали действително ще доведе до намаляване на административната тежест“, коментира Дъбнишка. 
 
По думите й погледнато през призмата на Еврокомисията, може би моделът да намалява административната тежест, но „откакто вървят всички амбициозни промени и се работи от 2006 г. насам за опростяване на ОСП, към настоящия момент виждаме, че се случва тъкмо обратното", добави изпълнителният директор на АЗПБ. 
 
Тя обърна внимание и на подготвяните търговски споразумения със страни извън ЕС. Дъбнишка отбеляза, че редица доклади и анализи посочват, че тези споразумения ще навредят в различна степен на селскостопанските сектори на Стария континент. 
 
Връщайки се на ОСП Дъбнишка посочи, че е много важно какви послания излизат от различните страни и лагери в ЕС. 
„Важното обаче е и министрите на финансите на всяка една страна-членка какво ще решат по отношение на многогодишната финансова рамка. Важно е мнението на министрите на околната среда, защото законодателството в ЕС е силно обвързано с опазването на природата“, добави изпълнителният ;директор на АЗПБ.