Ентусиазмът го няма вече отдавна. Сега издържам от инат, тъжно констатира Диман Рохлев – овощар в Казанлъшко и магистър по международни отношения от Софийския университет.

Червеният пипер е кът, а цената му расте

От няколко години той се грижи за градина с орехи и череши. Заради сушата обаче от 130 дръвчета 30-40 не са оцелели. Така е в цялото село Голямо Дряново, където всеки се оправя сам както намери за добре. От няколко години вадата, която трябва да се захранва с планинска вода, е отбита. Нищо не се прави, въпреки събраната подписка от кмета на селото, което пресъхва. Някои вадят вода със сонди, а други просто напояват от чешмата. 

„Нужен е цялостен подход. На първо място да се възстановят тези вади, които са като кръвоносна система. Все пак напояването е 90% от работата на земеделеца през лятото“, подчертава Диман Рохлев в интервю за БНР.

Млад земеделец: Нося вода с тубите и с тях поливам дръвчетата. Така един земеделски стопанин в 21. век се оправя сам.

Според него всички производители се сблъскват с едни и същи предизвикателства, но за малките – те са по-големи. „Нямаме работници и техника, обработваме малко земя, от която получаваме малък ресурс“, изрежда младият овощар. 

Не на последно място са набезите върху реколтата. За първи път тази година той открива брулени орехи и липсваща продукция. При намерението си да подаде сигнал за кражбата в кметството на Горно Сахране среща само скептицизма на един служител. 

„Той ми каза, че това е глас в пустиня и всеки трябва да се оправя сам. По-интересно е това, какво прави държавата в защита на земеделците, които разчитат и на малкото продукция, която да приберат“, пита реторично Рохлев.

Малките производители като него са изправени пред дилемата дали да наемат денонощна охрана и да съберат реколтата на 100% или да се примирят с кражбите и да се радват на половината от добива. Но и в двата случая резултатът като приходи е един и същ.