Официално откриване на овцеферма. Покани до всички институции, медии, производители. Гръмки слова и обещания за разширяване, нови работни места, високи цели на животновъдството. Журналист, решил да обходи стадото, да направи снимки и да поговори с хора, различни от официалните, открива, че от всички три халета само в едното има овце – изтощени, изморени, неугледни, едва-едва блеещи. Наетият работник, докато чисти и обгрижва добитъка, обяснява: „Снощи по тъмно ги докараха за откриването! После пак ще ги върнат”.  Къде? Следва съвет към журналиста: „Не разбутвай!”. После телефонни обаждания и въпроси: „Нали имаш семейство?”.

Имало едно време едни виртуални овце

Това не е сценарий за филм. Действието се развива преди години в Добричка област. Всъщност грешка! Това е сценарий, но не за филм, а за измама.

Това е схема, действаща години наред у нас под „зоркото” око на управляващи, институции, местни власти, ветеринари, овцевъди. Сценарий, който води до източване на средства по няколко направления, облагодетелстващ неизвестни (а може би известни?) лица и ощетяващ истинските фермери.

Схемата е в ущърб на тези, които са се захванали с любов и труд да отглеждат животни. Защото има и такива, на които им е черно пред очите – от много работа, от безсънни нощи, от бюрократични неволи, от безумия с пасища. Защото виртуалните ферми, съществуващи само на хартия, не изморяват, не цапат, не миришат. Парите от тях – също. С тази разлика, че парите не са виртуални. 

Какъв е моделът на измамния сценарий? 

Фирма регистрира 4 или 5 животновъдни обекта в различни общини. При предстоящ мониторинг, за който винаги се получава предварителна информация, веднага се разпределят или местят животните точно където трябва, за да се установи, че ги има.

Така фирмата си доказва наличието на стадо с определен брой животни, за които може да чертае пасища от 15 дка (и повече) на животинска единица. В съседната община действията се повтарят. 

Точно тази схема обсъди с животновъди в Добрич Симеон Караколев, съпредседател на НОКА. Тогава той обяви, че браншовата организация събира сигнали от цялата страна. По-рано през лятото той съобщи, че най-малко 120 000 са виртуалните овце и кози у нас. За да ги има обаче, в „играта” влизат и лекари.

За виртуалните животни са изписани и проведени процедури от държавната профилактична програма. В дадени населени места тези „невидими” ферми са под протекцията на регионални институции и дори кметове, алармират от НОКА. Сигналите за действащата измамна схема постъпват в браншовата организация през ден. Всички се предават на съответните институции, категоричен е браншовикът. 

Една от причините за дългото мълчание за наличието на виртуални ферми у нас е страхът! Да, в ерата на демокрацията, свободното слово и всевъзможните права, страхът си остава. Както обясниха фермерите на срещата в Добрич: „Ние живеем в това село или община, зависим от този кмет или тази институция!” . 

В целия този сценарий възникват много въпроси. Най-важният е дали управляващите ще имат волята да пресекат порочната практика. Тежката бюрокрация може да се размърда и да започне ежегодна актуализация на фермите, а общините - да използват базата данни на ВетИС. Така при отпускане на пасища, субсидии и средства по обвързана подкрепа, ще се стъпва на истински числа. Варианти и решения има! Иначе реални пари ще си текат във виртуални джобове, но на реално съществуващи лица.  

А схемите и измамите с виртуалните овце и кози ще си останат подигравка с истинските фермери, които носят в гените си древната любов на българина към животните.