Да наемеш работник от трета страна сам – мисията невъзможна?

Петър Петров от габровското село Съботковци се грижи за близо 90 крави. Той управлява стопанството си заедно със своето семейство и още няколко помощници, но нуждата от допълнителна работна ръка го принуждава да търси решения извън страната. Срещата му с българската бюрокрация обаче се оказва по-трудна от намирането на кандидати в Непал. Говорим с него по темата.

„Аз, също като повечето колеги, съм кандидатствал за работници от трета страна – в моя случай  - непалци. Казусът вече се развива повече от година. Предполагам, че е защото го правя сам, без посредническа фирма.

Намерих колеги от Непал, които успяха да подготвят документите. Проблемът беше, когато стигнах до работа с българските институции. Може би вашата аудитория е наясно или пък не, но за наемането на работници от трети страни се кандидатства към Служба „Миграция“.

Там си подадох документите за двама работници. Всичко беше наред и в един момент получих писмо, че Служба „Миграция“ отхвърля моите кандидатури заради това, че Службата по заетостта има отрицателно становище по двете ми искания“, обяснява Петър.

Оказва се, че фермерът трябва да докаже, че е търсил работна ръка на местния пазар – преди да може да внесе служители от чужбина.

„Бях пускал обяви – и във вестници, и в списания, в сайтове и т.н. И в тях пише примерно: „Търси се семейство за говедовъдна ферма“ или „Търся работници“, или „Търся доячи за млечна ферма“.

А другото нещо, което всъщност хората не знам дали знаят, е че когато кандидатстваш за наети хора от трети страни, ти трябва предварително да си сключил договор с тях. И това е част от окомплектованата документация, която входираш.

Отговорът беше, че имам отрицателно становище от Службата по заетостта, защото съм търсил хора за позиция „говедовъд“, а всъщност кодификацията в договорите на тези хора е „работник- животновъд“. И те казват: „Животновъд е различно от говедовъд. Не сте търсили хора за тази позиция“, обяснява Петър.

На фона на трудностите в селските райони и липсата на работна ръка, всичко това изглежда като поредната формалност, която спъва и обезсмисля усилията на стопаните да оцеляват в сектора.

В момента стопанството на Петър Петров е с около 90 животни, от които дойните крави са 42. За животните се грижат пет души.

„Трябва ни още един човек в момента, но аз кандидатствах за двама работници от трети страни, защото ние се намираме в планината, тук няма социален живот и е трудно сам човек да дойде. Затова и кандидатствах за двама души – поне да бъдат заедно“, добави младият фермер.

Какви са следващите стъпки?

„Мисля да обжалвам, да пиша писма, защото така или иначе документите са направени.

Освен това и хората, които биха дошли да работят, те също са дали някакви пари. Това, че ги бавим, е проблем, понеже те биха могли да отидат някъде другаде, а в момента до някаква степен са ангажирани.

Иначе ще продължавам да търся хора на местния пазар, защото явно нещата не се случват по най-добрия начин. Или поне пътеката не е още много добре направена за хора, които искат индивидуално да кандидатстват и да си намерят хора от трети страни без агенция-посредник“, заключи Петър Петров.