Смяна на методологията за прилагане на схемата за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол. На това държат козевъдите от Асоциация за развъждане на млечните породи кози (АРМПК), коментира Деан Тодоров, председател на асоциацията пред Фермер.БГ.
 
 
„Все още няма никакво развитие на казуса във връзка с промените в Наредба №3 за директни плащания. Ние смятаме, че трябва да се намери нещо общо за всички въдства (овцевъдство и козевъдство) и именно то да се доказва. По този начин ще имаме възможност равностойно да доказваме някаква продукция, било то в автохтонно, месодайно или млечно направление“, коментира Тодоров.
 
По думите му в момента условията са такива, че единствено млечното направление доказва продукция си, което е несправедливо.
 
„Месодайното направление регистрира ветеринарни марки във ветеринарната система и по този начин доказва продукция, докато автохтонното направление не декларира нищо. Нашата идея е условията да бъдат еднакви за всички“, обясни председателят на АРМПК.
 
[news]
Деан Тодоров подчерта, че схемата е за овце и кози-майки под селекционен контрол, което предполага чистопородно развъждане и доказване съответно на чистопородни животни, а не на произведено количество мляко.
 
„Ясно е, че този общ критерий не може да бъде за доказване на мляко, тъй като автохтонните животни не са високопродуктивни. Логично е обаче, предвид на характера на схемата, да искаме доказване на чистопородни животни, а не на мляко.  Чистопородните животни могат да бъдат във всички направления и освен това по този начин ще имаме уеднаквяване на условията, без явяване на нелоялна конкуренция“, каза Тодоров.
 
Според него другият проблем, пред който са изправени козевъдите, са мандрите.
 
„Проблемът не е в произведеното количество мляко, а в това че много малко мандри в страната имат лиценз за преработка на козе мляко, което значи, че в повече от половината административни области в страната, фермерите нямат физичесата възможност да предадат произведеното количество мляко на мадра и съответно да се сдобият с документ за това. Най-често млякото се изкупува от прекупвачи или от мандри, които имат лиценз за краве мляко. Това е много сериозна пречка пред козевъдите, с която се ощетява повече от половината козевъден сектор“, категоричен е Деан Тодоров.
 
Несправедливи и дискриминационни са и така заложените в наредбата ограничения, според които единствено фермерите в планински райони ще бъдат подпомагани, смята козевъдът.
 
„Тук е важно да се отбележи, че тази мярка има социална функция. Тя цели да подпомогне семействата, които се изхранват с отглеждане на малък брой животни. Тук не става въпрос за печалба, а за поминък в малките населени места. Но защо държавата иска да отнеме работата и поминъка на населението? За кого носи ползи тези хора да са безработни и да не плащат данъци и осигуровки, а да са в тежест на социалната система? Трябва да се отчете и факта, че осигуряването на фуражи в планинските райони е много по-трудно от това в равнинните. Във връзка с това ние предлагаме да има диференцирана ставка за планински и равнинни райони, но в никакъв случай да не се допуска подпомагане само на дребното планинско животновъдство. Ако нещата останат така както са в момента, това ще доведе до огромна демотивация, чувство за несправедливост и продължаващо обезлюдяване на селата“, сподели той.
 
 
Деан Тодоров подчерта, че схемата е за овце и кози-майки под селекционен контрол, което предполага чистопородно развъждане и доказване съответно на чистопородни животни, а не на произведено количество мляко. 
 
„Ясно е, че този общ критерий не може да бъде за доказване на мляко, тъй като автохтонните животни не са високопродуктивни. Логично е обаче, предвид на характера на схемата, да искаме доказване на чистопородни животни, а не на мляко.  Чистопородните животни могат да бъдат във всички направления и освен това по този начин ще имаме уеднаквяване на условията, без явяване на нелоялна конкуренция", каза Тодоров. 
 
Според него другият проблем, пред който са изправени козевъдите, са мандрите.
 
„Проблема не е в произведеното количество мляко, а в това че много малко мандри в страната имат лиценз за преработка на козе мляко, което значи, че в повече от половината административни области в страната, фермерите нямат физичесата възможност да предадат произведеното количество мляко на мадра и съответно да се сдобият с документ за това. Най-често млякото се изкупува от прекупвачи или от мандри, които имат лиценз за краве мляко. Това е много сериозна пречка пред козевъдите, с която се ощетява повече от половината козевъден сектор", категоричен е Тодоров.
 
Председателят на АРМПК коментира още и Наредба №26, като сподели че асоциацията е категорично против наложите ограничения.
 
„Така представената наредба налага дискриминационни ограничения за правото на фермерите да преработват цялото количество продукция. По този начин животновъдите биват принудени да работят с мандрите, което е против техните интереси. Освен това защо е необходимо да има ограничение в районите за реализиране на продукцията? След като един фермер е изпълнил изискванията на наредбата и носи сам отговорност за произведената продукция, той трябва да има право да продава навсякъде. Нима хората в едните административни области са по-различни от тези в останалите?“, смята Деан Тодоров.