Въпреки че Общата селскостопанска политика на ЕС е добра и изглежда като красива ябълка, има много неща по прилагането ѝ в България, които трябва да се изгладят, за да не изгние тази ябълка отвътре. Коментарът е на ветеринарния лекар д-р Ивайло Христаков - четвърто поколение пчелар и преподавател по животновъдни науки в Русенския университет “Ангел Кънчев”.  С него разговаряхме на семинар, посветен на ОСП. 

План ускорява работата на ДФЗ

“В момента има много порочни практики в изпълнението на програмите на ОСП”, споделя Христаков и разказва своя опит като регистриран земеделски производител, който заедно със семейството си отглежда сертифициран биопчелин със 190 пчелни семейства в русенското село Брестовица. 

Борба с “вятърни мелници”

“През 2016 г. биологичните пчелари не бяха субсидирани. Парите бяха раздадени на земеделци по орнитологичните направления за агроекология. В един момент се оказа, че парите са изхарчени. За да излязат от ситуацията, отговорните институции приеха Наредба 4 със задна дата, съкрати се преходният период от конвенционален към биопчелин. Това е в противовес на всички биологични закони в пчеларството. Целта беше тези пари да не се дадат на пчеларите и така милиони отидоха при едри земевладелци, а не при малкия земеделец”, разказва Христаков. 

Парадоксално, но факт - уведомителните писма, че няма да получат субсидия през 2016 г., биопчеларите получават чак през 2018 г. 

От близо 1200 биологични пчелари, които не получават субсидиите си,  около 40 завеждат дела. Сред тях е и д-р Христаков. Делата са спечелени и Административният съд обявява за нищожни уведомленията от Фонд Земеделие, с които стопаните са информирани, че са санкционирани. Делото за конкретния случай на Ивайло Христаков минава на 20 май 2019 г.

“И ето тук е порочната практика - продължава разказа си преподавателят. - От 20 май 2019 г. нямаме никаква информация от Държавен фонд "Земеделие". Той нито казва, че няма да изплати субсидията, нито я изплаща. И тогава малкият земеделец, който си търси правата, се оказва с вързани ръце. Той не може да заведе ново дело, защото няма официален документ от ДФЗ за отказ, нито, от друга страна, му е преведена субсидията. Единственото, което може да прави, е да пуска искания и жалби, които потъват в ДФЗ."

Ивайло Христаков: Вместо да се занимава с производство, малкият стопанин се бори с вятърни мелници! И това е само един частен случай. Подобни случаи в нашата страна са стотици, а може би хиляди. Това обезверява и изтощава малкия произвдител.

Подкрепа за малките населени места

На държавно ниво са необходими политики за подкрепа на малките земеделски стопани в малките селища, защото там те създават работни места, категоричен е преподавателят. “Работни места ще даде овощарят, зеленчукопроизводителят. Големите зърнопроизводители с модерна техника и много по-малко хора обработват десетки, дори стотици хиляди декари земя и така не се създава заетост за малките населени места. А статистиката ясно показва, че над 90% от всички субсидии отиват за зърнопроизводството”, коментира той.

Друга порочна практика, която трябва да се промени, по думите на д-р Христаков е, че в експертните съвети, които изготвят наредби и вземат решения за селскостопанската политика, не участват експерти или те са много малко. В повечето работни групи влизат “удобни хора”, за да могат да приемат “удобни решения”, наредби и закони.

“Много от моите студенти и семействата им също са производители - както на растениевъдна, така и на животновъдна продукция. И всеки един се е сблъсквал с подобни проблеми. Докато за бюрократа всеки проблем е камара от документи, които той трябва да разгледа, за малкия човек това е решаващо за оцеляването на стопанството му. Затова тези проблеми не трябва да се неглижират”, категоричен е д-р Ивайло Христаков.

С поглед към бъдещото поколение

“Аз винаги съм вярвал в младите и съм им казвал, че разчитаме на тях. Те трябва да натрупват все повече знания, за да могат да са специалисти във всичко. Защото сегашният земеделски производител трябва и да е икономист, правист, да разбира и от маркетинг, за да може да реализира своята продукция. Опитваме се в нашия университет да създаваме точно такива комплексни специалисти за агросектора”, завършва д-р Ивайло Христаков.