Не е прилагано принудително избиване на здрави прасета. В резултат от огнищата е прилагана мярката за превантивно убиване на свине, които се отглеждат в нерегламентирани стопанства, в стопанства без биосигурност и това е в рискови зони, около огнищата. Това коментира в интервю за Агри.БГ д-р Александра Митева, началник отдел "Здравеопазване на животните".

Тревога: Масова смърт на диви свине край Търговище


По думите й мярката е категорично разписана в европейското законодателство. 

“Основният правен документ, който разписва правилата за борба с Африканската чума по свинете (АЧС) и за контрола с това заболяване, е директива 60 на ЕП и на Съвета от 2002 г.”, обясни Митева.

Какво показват данни за картината към момента при разпространението на АЧС.

“Огнищата при домашна свиня към момента в страната са 38 на брой, в 11 региона (бел.ред към 4 октомври 2019 г.). От тези 38 огнища - 8 са в големи индустриални свинеферми. Имаме 3 засегнати фамилни свинеферми и 25 задни двора. Общата цифра на засегнатите животни от заболяването е над 140 хил. Домашни свине. При популацията диви свине, ситуацията е по-различна - имаме 66 случая, в които има положителни 90 диви свине в общо 22 области на страната. 

Приблизително от началото на годината имаме над 13 000 са пробите от диви свине, от които при тези 66 случая, имаме 90 положителни. И над 4 000 проби са взети от обектите за домашни свине. Към това включвам и този пасивен ежеседмичен надзор, който се изпълнява за доказване здравния статус в индустриалните свинеферми, включително и всички проби, които са вземани в рамките на епизоодията. 

Около 140 хил. са домашните свине, които са хуманно умъртвени в резултат от огнищата на АЧС. Само за индустриалните свинеферми, това са около 137 хил. Над 950 са в малките лични стопанства, тип “заден двор” и около 1500 във фамилните ферми”, разказа Митева. 

Още откакто пламна заразата много хора се питаха как е направена оценката за наличие или пък липса на биосигурност в различните стопанства. Ето и отговора:


“Всички обекти, които се намират във високо рисковата зона са преценени, оценени. Там, където в дадена рискова зона има обект, който е регистриран, вътре се прилагат мерки за биосигурност, направена е оценка и преценка за този обект, той не е попадал в обхвата на подобна мярка”, добави експертът.

Всичко това е разписано в европейски документ.

“В директивата ясно е разписано, че компетентният орган на държавата, в рамките на епизоодия, в случая АЧС, въз основа оценка на риска, може да приложи мерки, които засягат не само обекта, в който е констатирано огнището на заболяването. Така че тази мярка за хуманно умъртвяване на свине, в рисковите зони около огнищата, е разписана и се позволява от европейското законодателство”.

В европейското законодателство се посочват и минималните определени размери на зоните, които една страна-членка пожелателно трябва да спазва.

“Рестриктивните зони, които са определят, европейското законодателство и директивата, коята цитирах от 2002 г. тя определя минималните зони в км, които се определят при възникване на огнища на АЧС. Компетентният орган определя високорисковата зона и се определят мерките, които ще бъдат наложени като допълнителни, въз основа на оценка на епизоотичната ситуация и риска от разпространение на заболяването. Тези мерки, за които говорим - хуманно умъртвяване и доброволно клане, са мерки, които са на база оценка на ситуацията. На тази популация свине, които са наистина вектор и се считат за най-рискови и се считат за разпространител на заболяването, това са обекти, които нямат мерки за биосигурност, независимо дали са с регистрация или без регистрация. Тук говорим за превенция от разпространение на заболяването. Ако в рамките на едно огнище, на метри от него има друг обект, в който се отглеждат свине, който не е регистриран, например; няма никакви мерки за биосигурност, вероятността заболяването да се разпространи е много вероятна. Така че тези мерки са предприети точно, за да се предпази страната от това разпространение на заболяване и същевременно от по-нататъшни разходи. Тъй като АЧС нанася огромни икономически щети за държавата, за бизнеса, за потребителите - за всеки човек в нея”, добави експертът.

През последните дни възникнаха различни въпроси по отношение на обезщетенията, които се изплащат към стопаните.

“Обезщетенията са на пазарна цена, съгласно националното законодателство. Има си правила, по които се образува компенсацията на стопани, които са пострадали от дадена епизоодия. Към момента на обхват - 23 млн. възлизат разходите за компенсации, като разходите за ликвидиране на огнищата и др. тепърва ще се актуализират и сумата ще се увеличи. Разбира се, в зависимост от разходите, които са направени и изплатени, така че това не е окончателна сума, която казвам към момента. 


По отношение на възстановяването на тези суми от ЕК, си има регламент и правила, които ЕК е наложила и е създала. 75% по принцип е реимбурсирането на оперативните разходи и на разходите за компенсация, в резултат на епизоодия”, заключи д-р Александра Митева.

Всички новини по темата вижте ТУК.