За 2024 година в Регистъра на тютюнопроизводителите вписани 7 967 земеделски стопани. Това съобщи за Агри.БГ Цветан Филев, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на тютюнопроизводителите НАТ-2010.

За сравнение в предния стопански цикъл в регистъра бяха вписани 7 374 земеделски стопани. Заявените, площи съгласно предварително сключените договори за 2024 години са 34 938 декара, което е близо 3500 хектара. 
Количествата по предварителни договори са 5 962 тона от четирите сортови групи тютюн. 

„Секторът Тютюн е един от малкото, за който аграрното министерство стопанисва регистър на земеделските стопани. Съгласно Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия производителште са задължени, преди всеки стопански цикъл да се вписват в регистъра. Този регистър на тютюнопроизводителите съществуват в България от 2016 година“, припомни Филев. Всеки земеделски стопани, който възнамерява да се занимават с тютюнопроизводство, е длъжен да фигурира в регистъра.   

Ако не се впише, а отглежда тютюн -  подлежи на много жестоки санкции, става ясно от думите му. 

Тютюнопроизводителите се увеличават за трета поредна година, но прави впечатление, че малко намаляват площите с тютюн. „Това означава, че тютюнопроизводителите през последните няколко години се ориентираха да работят с атрактивни, модерни и търсени на пазара сортове тютюн. С по-малки площи те постигат по-добри добиви, така в семейните или фирмените бюджети се вливат повече финансови средства“, коментира още той. 
 
По-високата цена на тютюна е една от причините всяка година да се увеличават тютюнопроизводителите.  

Има още една причина за този рекорден брой тютюнопроизводители - през този програмен период всички земеделски производители трябва да изпълнят условието да са активни фермери. Сектор Тютюн е единственият, в който това може да се постигне по два начина - чрез регистрация по Наредба №3 като земеделски производител и само за нашия сектор имаме още една опция -  регистрация по Наредба № 22 във регистъра на тютюнопроизводителите.

„По този начин е постигнато изсветляване на сектора и нямаме нито един земеделски стопанин, който да си позволи отглеждане на тютюн и да не е вписан в регистъра“, каза още Филев. 

Тютюневата суровина служи за производството на  акцизни изделия – цигари, пури, пурети и нагреваеми тютюневи изделия, от които държавата всяка година генерира в бюджета си над 3 млрд. лева от налози върху тютюневите изделия. Затова, според Филев, е важно да се знае кой произвежда тютюневата суровина, на кого я продава, как се преработва, кой произвежда или внася тютюневи изделия в България и колко е акцизът всяка година. 

„Нашият сектор под формата на налози и акцизи за крайните продукти, внася всяка година в бюджета толкова средства, колкото  общо внасят другите два сектора с акциз - горивата и алкохола“, отчита председателя на НАТ 2010. 

През изкупната кампания на реколта 2023 година за тютюна са получени рекордни изкупни цени. При сортовата група Басми, която е най-разпространена са достигнати цени от 10 лева за килограм.
„За сравнение нашите колеги в Гърция получават за тази сортова група тютюн със същия произход около 4,5 евро в Гърция. При сортова група Бърлей цените бяха между 5. 30 – 5. 50  лева за килограм, само година по-рано петте лева бяха мираж“, казва още експертът. 

Според него има много причини за тези изкупни цени, но една от основните е високото качество на тютюневата суровина.

От бранша настояват преходната национална помощ да продължи и през следващия програмен период - 2028 -2034 година. Единият от важните аргументи за продължаване е фактът, че с реално работещ сектор Тютюн, може да се задържат хората в непривлекателните и специфични за страната региони. 

„Хората да останат и да развиват поминъка си в родните населените места и това да става до 2034 г. минимум с подкрепата на финансовата интервенция Преходна национална помощ, която е за много сектори, включително и тютюнопроизводството“, аргументира се Цветан Филев. 

Тютюнопроизводството се развива в специфични за страната региони като Източни Родопи,  целият Пирински край,  в Лудогорието - областите Силистра, Разград, Шумен и Русе, които са характерни с плитки почви и наклонени терени. Правени са много опити за замяна с други алтернативни производства, но единствената култура, която успява да се приспособи и да вирее в тези региони засега е тютюнът.

Цветан Филев: Тютюнът не вирее на жълтите павета в София, а в тези специфични региони, с подсигуряването на оптимални условия на труд за производителите там, задържаме населението и предпазваме страната от обезлюдяване.

Близо 70 млн. лева получиха през март българските тютюнопроизводители за Кампания 2023 г.  
В момента тече кампанията по подаване на заявления за 2024 година за преходната национална помощ за тютюн и другите директните плащания, която ще продължи до 30 юни, напомни Цветан Филев.