За да спасим производителите и да ни се даде възможност да продължим своята дейност без да фалираме, трябва по най-бързия начин да ни бъдат изплатени компенсациите за разходите, които са направени по овощните градини. 

Това е мнението на Цветан Цеков, председател на Браншова камара “Плодове и зеленчуци” за мерките, които е необходимо да се вземат от държавата в краткосрочен план във връзка с климатичните катаклизми през пролетта. 

Първите плодове вече са на пазара, но тъй като реколтата беше унищожена, хората, които разчитат единствено и само на нея, няма да могат да я приберат и ще бъдат лишени от доходи. 

"Като се има предвид, че оборотът при нас е изключително бавен и чак следващата година, ако всичко е наред, ще си оберем новата реколта и ще я продадем - през цялото това време сме под угрозата на липсата на каквито и да е приходи. Много земеделски производители имат кредити, чийто падежи са вързани с реколтата и още повече се усложнява ситуацията. По никакъв начин не бива да се бави изплащането на компенсациите и те трябва да бъдат твърдо в размер на 80%. Необходимо е да се търси ресурс, тъй като действителното пораженията са много сериозни и в голям обем", каза Цеков.

Според него има и спекулиращи производители, те заявяват площи, които не отговарят на агротехническите изисквания, включват неплододаващи градини, но неговата надежда е комисиите, които правят оценка на щетите да помогнат всичко това нещо да бъде изчистено.

„Ние дадохме предложение да се събират данни за структурата на градините, за възрастта, за да се попълни Регистърът на трайните насаждения, да отсеем всички тези, които паразитират върху истинските производители и черпят ресурс. Крайно време е да си подредим къщичката и да знаем с какви площи разполагаме, колко от тях наистина са плододаващи, колко не стават за нищо и са за бракуване“, каза още производителят на биоплодове. 

„В дългосрочен план, за да не се повтарят тези апокалиптични размери на изплащанията, тъй като ние сме вече в една нова нормалност, в едно постоянно състояние на климатични катаклизми, трябва да направим всичко възможно, за да защитим реколтата си“, каза още Цеков. 

Той сподели, че вече са водени разговори с министъра на земеделието Георги Тахов, който е поел ангажимент при следващото отваряне на Стратегическия план да бъде създадена мярка, по която да бъде отделен ресурс за борба с климатичните промени. „Това означава да можем да си купуваме всякакви средства, които са свързани със защита на продукцията“, уточни земеделският производител. 

За него от голямо значение е да бъде пуснат Гаранционният фонд, в който всеки един земеделски производител да направи вноска. „Дали ще бъде по 1 или 2 лева на декар, за да съберем един по-сериозен финансов ресурс, който в такава ситуация да бъде в помощ, а не да се търсят допълнителни финансови средства“, казва стопанинът. 

Много е важно също така да се намери система за застраховане, „за да може застрахователите вече да поемат ангажимент и да дават гаранция, че застраховките ще работят в периода, в който наистина е необходимо. Известно е, че те не поемат ангажименти преди 20 април, а всички климатични събития се случват по-рано“. В градините на Цветан Цеков най-големите измръзвания тази година са били между 6 и 9 април. 
 

Подкрепете независимата журналистика