В краткосрочна перспектива икономическите и социалните последствията от пандемията COVID-19 могат да нарушат положителните средносрочни перспективи в земеделското производство и потреблението на храна в света, информира УкрАгроКонсалт, позовавайки се на прогноза на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО).

Официално: Има опасност от недостиг на храни по света

Пандемията създава безпрецедентна неопределеност за:

-    Световните вериги за доставка на хранителни продукти;
-    Пазара на труда – в промишлеността, земеделието и хранителната индустрия;
-    Сферата на транспорта и логистиката;
-    Търсенето на храна и услуги.

Изводите на доклада „Земеделска прогноза на ОИСР-ФАО за 2020-2029 г.“ гласи, че през близките 10 години ръстът на предлагането ще надскочи темповете на растеж на търсенето, в резултат на което цените на повечето суровини в реално изражение ще останат на днешното ниво или ще се понижат. Освен това колебанията при търсенето и предлагането могат да доведат до широк ценови диапазон. Провокираното от COVID-19 понижаване на доходите ще провокира намаляване на търсенето, което ще се отрази върху продоволствената сигурност

Основни фактори за повишаване на търсенето ще останат продължаващото нарастване на населението на планетата и особеностите на потреблението и тенденциите в различните страни в зависимост от нивото на дохода и развитието.

Според прогнозите до 2029 г. средното ниво на продоволствена сигурност на глава от населението ще достигне около 3000 калории и 85 грама протеини на ден. Продължава световната тенденция към консумация на повече животински продукти и мазнини. Делът на основните хранителни продукти в продуктовата кошница следва да намалее до 2029 г. за всички групи от населението, независимо от доходите им.

Потребителите в страните със средно и ниско ниво на доход ще заделят допълнителни средства към промяна на хранителното меню в полза на продукцията с по-висока калоричност.

В страните с високо ниво на доход загрижеността за състоянието на околната среда и грижата за здравето ще поддържат прехода от протеини от животински произход към алтернативни източници на протеини.

Около 85% от световния ръст на земеделско производство до 2029 г. ще се дължи главно на:

-    Повишени добиви;
-    По-ефективно използване на ресурсите;
-    Инвестиции в аграрни технологии;
-    Усъвършенствани методи на земеделие.

Няколко реколти годишно ще донесат допълнителен 10% ръст на обемите на производство в земеделието, а само 5% ще се дължат на увеличаване на обработваемите земи. До 2024 г. аквакултурата ще изпревари рибната промишленост като по-важен източник на риба в цял свят.

Световното животновъдство ще нарасне с 14%, надскачайки прогнозираното допреди това темпо на ръст. Потреблението на фуражи ще расте паралелно с ръста на аквакултурата и животновъдството, а увеличаването на ефективността на фуражите ще определя все повече прехода към индустриално животновъдство за сметка на дребните стопанства.

ОИСР и ФАО посочват като тревожни не само COVID-19, но и нашествието на скакалци в Източна Европа и Азия, продължаващото разпространение на Африканска чума по свинете (АЧС), екстремните климатични явления и търговските противоречия между водещи държави.

Продоволствената системата ще се наложи да се приспособява към променящото се хранително меню и предпочитанията на потребителите и да задейства цифровите иновации в земеделската верига на доставки. Особено важна роля ще играят иновациите.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Суша и скакалци унищожават цели плантации

Слънчеви панели може да увеличат земеделските добиви

5-те иновации, които ще променят селското стопанство