ЦОРХВ: Премахването на клетките в животновъдството ще изисква нови инвестиции от стопаните

По отношение на риска по хранителната верига през 2024 г., в политиките по здравето на животните и растенията, и безопасността на храните е постигнат баланс на полза и ефект за стопаните и потребителите. 

ЦОРХВ: Налагат се спешни мерки за борба с антимикробната резистентност

Това каза директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) д-р Койчо Коев при откриването на научната конференция на Българския контактен център на EFSA към Центъра за оценка на риска по хранителната верига. 

През миналата година от ЦОРХВ са направени множество анализи на новите законодателни предложения на Европейската комисия за защитата на животните. Извършено е проучване на нагласите на фермерите в България относно последиците от премахване на клетките в животновъдството, както и анализ на последствията за българския птицевъден сектор. 

„На европейско ниво във връзка с хуманното отношение се очаква да има рестрикция на броя птици, отглеждани на квадратен метър. Това ще намали животните на единица площ, което ще изисква нови инвестиции от страна на стопаните. Така е и в говедовъдния сектор с отглеждането на едри преживни животни“, коментира за Агри.БГ д-р Коев. 

Според него „премахването на индивидуалните клетки тип иглута за телетата изисква сериозна дискусия с бизнеса и фермерите, за да се напаснат нещата, а не само да са едностранни“. 

Необходим е икономически анализ от потенциалната загуба на храни, свързана с намаляване на животните. Тепърва ще бъде направено проучване и на ниво ферма, как ще се отразят евентуални промени. 

През 2024 г. от центъра е анализирано също така предложението за регламент относно защитата на животните при транспортиране, както и регламент на Европейския парламент и на Съвета относно хуманното отношение към кучетата и котките и тяхната проследимост. Изготвено е становище относно въвеждането на забрана за продажба на домашни любимци в зоомагазините. 

При анализите, свързани с безопасността на храните са направени оценки за риска за българското население от хранителната експозиция на метилживак, оцветители в храните на децата в България, определяне на безопасното количество за консумация на кайсиеви ядки, както и опасностите за човешкото здраве при дългосрочна консумация на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.

Направените оценки са анализирали рисковете за здравето от полихлорирани нафталени (PCN) в храните, от микотоксини в напитки на растителна основа и други. 

Центърът за оценка на риска по хранителната верига прави незамисими научни оценки от сферата на безопасността на храните, здравето на животните и растенията, а Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) има свои контактни точки в 27-те държави-членки, включително и в нашата страна.