Празни, елементарни и безсмислени действия, които не се опират на числа, статистика и анализи. Така една от най-четените брюкселски медии "Ню Юръп" описва прилаганите политики в българското земеделие в условията на криза. Оценките на заинтересованите страни за действията на правителството варират от "популизъм" и "лобизъм" до "протекционизъм", "корупция" и "загърбване на европейските ценности".

Десислава Танева и търговските вериги се разбраха за храните (видео)

Ситуацията в българското земеделие не изглежда да се е влошила вследствие на пандемията от SARS-CoV-2. Няма достоверни данни, които да сочат, че секторът е претърпял измерими загуби или значителни щети от вируса или ограничителните марки, наложени заради него на национално и европейско ниво.

Въпреки това българското правителство, представлявано от Министерството на земеделието, горите и храните (МЗХГ), предприе спешни мерки, за да подпомогне малките и средните производители на земеделски храни. Погледнато в детайли обаче, те изобщо не са предназначени за дребния бизнес, пише новинарският сайт. Противоречиви и поставящи под въпрос самата идея за свободния пазар и европейските ценности, те идват в момент, когато България се бори за присъединяване към Еврозоната.

Първата реакция на Европейската комисия за осигуряване на агросектора при разгарянето на корона-кризата беше да подсигури зелени коридори за хранителни доставки и земеделски работници, да направи по-гъвкави правилата за достъп до агрофондовете и други навременни и адекватни действия.

По този начин беше подсигурен общият европейски пазар и непрекъснатата верига на доставки между страните членки. В същото време всяка страна приложи свои собствени мерки за осигуряване на продоволствената сигурност, като България вероятно оглавява класацията за най-екзотичните предложени процедури.

Бърз поглед върху българското земеделие показва, че то допринася за 3,9% от брутната добавена стойност в страната. Зърненият сектор е добре развит и конкурентоспособен на външните пазари. Производството на плодове и зеленчуци е силно намаляло, в сравнение с 30 години назад.

Същото се отнася и за отглеждането на животни, което рефлектира в продукцията на мляко и месо. 40% от свинското предлагано на българския пазар е внос, заради епидемията от Африканска чума по свенете (АЧС). Веригата за доставки е слаба, а отношенията между доставчиците в нея - неизяснени.

Данъкът върху добавената стойност за хранителните продукти е един от най-високите в ЕС - 20%. Съществува сив сектор, почти липсва предприемачество, а иновациите и дигитализацията са ограничени, посочват от "Ню Юръп".

Проучване: Почти половината фермери страдат от извънредните мерки

Българското земеделско производство е повече от достатъчно, за да задоволи вътрешното търсене на пшеница, царевица и слънчоглед. Положителен е балансът на бобовите култури и яйцата. За повечето останали основни аграрни блага страната е зависима от вноса. Вътрешното производство на месо - свинско и птиче, което съставлява 64% от консумацията на месо на домакинствата, е особено слабо.

От десетилетия секторът се бори с липсата на работна ръка и на организации на производителите, което води до фрагментирана продукция, особено в сектора на плодовете и зеленчуците. В комбинация с амортизацията на напоителните системи и тежкото данъчно бреме, бизнес планирането в земеделитео става много трудно. Невъзможността да се гарантират големи количества продукция с нужното качество се отразява на цените, които стопаните получават, заключава медията.

Изданието цитира председателя на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, според която мерките на администрацията са истерични, предвид, че никой от тежките проблеми на земеделието в страната няма общо с пандемията от SARS-CoV-2. Действията, предприети от българскя земеделски министър Десислава Танева за осигуряване на място на родната селско-стопанска продукция в магазините на големите хранителни вериги облагодетестват само някои от производителите, пише "Ню Юръп".

По думите на Боянова, прикрито зад идеята, че подпомага малки и средни производители, Министерството на земеделието започва война с дребни търговци и производители, които досега са успявали да стигнат до лавиците на хипермаркетите и без правителствени протекции. В същото време Танева не обяснява колко фермери и какво количество продукция са застрашени да останат нереализирани и съответно е необходимо да бъдат защитени. Според Боянова тези действия ще натовярт най-вече българския потребител.

НАЙ-ВАЖНОТО В АГРИ.БГ

Друга мярка, която Министерството на земеделието в България предприема, е да увеличи държавната подкрепа, отпускайки de minimis на кланици, които не са зявявали, че имат нужда от помощ, както и на местни търговци на дребно за закупуване на български зеленчуци, което те обикновено правят в този сезон.

За момента едниственият сериозен проблем, предизвикан от кризата, е затварянето на два големи канала за реализация на земедлиската продукция - туристическия и ресторантьорски бизнес. Временно ограничение имаше и за пазарите на открито в трите дни до Великден.

 

Включете се в новата анкета на Агри.БГ Доволни ли сте от договорката между веригите и държавата?

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Трети Агринар: Мястото на фермерските продукти в търговските вериги

Красимир Кумчев: Производството на зеленчуци да се субсидира със 150 млн. лв.

Министърът: Нямаме основания да забраним вноса и износа