Проблемите на производството на открито в чувствителните сектори се превърнаха в главоблъсканица. И през 2021 г. значителна промяна нямаше. "В крайна сметка отново се питаме защо нямаме български плодове и зеленчуци на пазара и защо преобладава вносът на такива продукти", обобщи пред Агри.БГ председателят на Национален съюз на градинарите в България (НСГБ) Мариана Милтенова. 

Годината започна с предизвикателства за растениевъдите – измръзвания, осланявания, двукратно изкарване на разсад, наводнения. Тези фактори забавиха и компрометираха производството на основни плодове и зеленчуци у нас. Официалната статистика към месец август констатира, че спадът в реколтата  на открито е в границите от 4,3% до 54% под отчетената 5 години по-рано, а в края на годината от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство заявиха, че при трите основни култури – домати, пипер и краставици, се отчитат негативни тенденции.

При доматите намалението е с хиляди тонове, общите прибрани количества се изчисляват на около 63 000 тона, като се подчертава и лошото влияние на вируса ToBRFV. Пиперът пък удари 10-годишно дъно в производството, да не забравяме и огромните поражения от градушка върху реколтата в Пловдивско, а краставиците от открити площи са на изчезване.

 

„Производството на домати намалява, никой не желае да отглежда тази култура в такива условия. По-печелившо, поне досега, беше производството на зеленчуци в оранжерии. Реколтите са няколко там, докато при полското е една, най-много втора да сложиш с някаква друга зеленчукова култура. Всичко това изисква ресурси, а добивите не са толкова големи и като се добави проблемът с климатичните условия, сушата, напояването.., хората се отказват като цяло от зеленчукопроизводството”, заяви браншовият представител.

Мариана Милтенова: В момента от нашия съюз имаме 4-5 сериозни, дългогодишни производители със значително производство и големи инвестиции, които търсят начин и искат да прекратят дейност. Други предпочитат да преминат към зърнения сектор

Причините за това не са една и две. Липсата на пазар обезкуражава родните зеленчукопроизводители. Редица от тях се оплакаха пред Агри.БГ от засилен внос на дъмпингови цени и нерегламентиран такъв, който залива родните тържища. 

 

По-малко произведената българска продукция излиза, че заминава все повече отвъд границите на страната ни. Предварителните данни за периода януари - август 2021 г. сочат ръст на износа на пресни зеленчуци с 47% на годишна база, до 40,7 хил. тона. Празнината, която се получава на родния зеленчуков пазар пък се запълва от внос, който се е увеличил с 8,7% тази година.

„Вече по-малко хора гледат пипер. Поради тази причина има недостиг на пазара и сравнително добре се реализира продукцията. Лошото е, че цената върви надолу”, разясни Милтенова и добави:

„Разходите се увеличават, цените на всичко се вдигат, а плодовете и зеленчуците остават на същите цени. Всички промишлени стоки поскъпват  с по два-три пъти, плодовете и зеленчуците си остават почти на същите нива от преди години, когато и трудът бе по-евтин и всички материални ресурси бяха с по-ниски цени. Всичко това се отразява много зле и води до отказване от производството на тези култури.”

По думите й тази година е имало и парадоксални случаи на богата, но необрана реколта, заради липсата на работна ръка.

„Толкова усилия и инвестиции, вложени в производството на продукцията отиват на вятъра защото няма кой да я обере. Ние не можем да си позволим да им плащаме така както могат стопанствата в старите държави членки, защото те имат базиово плащане на стопанство, а при нас е еднакво плащане за хектар, нещо, което е грешно”,заяви Мариана Милтенова.

Според нея възможността да привлечем работници от други страни например от Албания също е малка, заради липсата на добри условия за подсигуряване на престоя им тук. „До момента нито се мисли схема по този въпрос, нито има предложено решение, като това да се обособят жилищни фургони или да се приспособят стари неизползвани сгради. Има много какво да се направи, ако има желание. Ако ние бяхме подпомогнати по схемата 60/40 която е съвсем нормално да бъде приложена към нашия сектор, това също щеше да ни помогне да решим донякъде проблема с работниците", смята председателят на НСГБ.

Напояването или по-точно липсата на такова продължи да тормози зеленчукопрозводителите. Решения в тази посока се обсъждат, но така и не се въвеждат от политиците. За спетка на това стана ясно, че по новите условия за обвързана подкрепа ще се подпомагат само поливни площи.

 

„Може ли авансово да ти се иска да плащаш огромни суми за вода, която евентуално в бъдеще ще разходиш?! Защо в Турция и Гърция има райони, където водата е безплатна? Това е политика на решение на тези проблеми. При положение, че имаме толкова вода, да не говоря за наводненията сега които се случват, вместо тя да се събере, съхрани и предоставя безплатно на производителите, за да можем да обезпечим това производство, ние я пропиляваме и искаме по 1 000% надценка на водата за производителите”, критично коментира Милтенова.

Другата драма, свързана с напояването е безконечното (понякога години) проточване на процедурата по узаконяване на сондажите. „Това са процедури, които са толкова сложни, че те принуждават да ставаш нарушител. Изпомпената вода отново отива в земята освен върху растенията. Има толкова недомислици, които могат и трябва да се решат”, подчерта браншовият представител.

Мариана Милтенова: Ако не се промени корено националната политика към сектора – решения на Народното събрание и Министерски съвет за политика към сектора „Плодове и зеленчуци”, няма да има светлина в тунела. Имаше сектори, които бяха изостанали, но благодарение на политиката през последните 15 години нещата се подобриха значително при тях.

На финала, след всичко казано излиза, че пак решенията, които се взимат на закрито, са решаващи за успеха на производството на открито. А последните данни от Националния статистически институт показват Значителен ръст в обемите на растениевъдната продукция във всички основни култури с изключение на зеленчуците.