Проблемът с климатичните промени вече е сериозна част от политическите платформи на държавите членки и на Европейския парламент.

Предстоящо: Земеделието влиза в закона за климата

Последните избори в Австрия създадоха коалиция между Австрийската народна партия и Зелените, които за първи път имат представители в кабинета на държавата. Така Австрия стана поредната държава в европейското семейство, заедно с Швеция, Финландия, Литва и Люкценбург с овластена Зелена партия.

Зелената сделка на Европейския съюз предвижда Европа да стане въглеродно неутрална до 2050г., но политическата платформа на Австрия си поставя още по-амбизиозен държавен срок – до 2040г., след като до 2017г. алпийската държава беше една от малкото в ЕС, чиито въглеродни емисии продължаваха да нарастват.

Правителството смята да осъществи зелените си амбиции, чрез силно увеличаване на таксата „климат“ върху самолетните билети – от 3,5 – 7,5 евро на 12 евро, да увеличи дела на придвижвания с велосипед и да изгради градски и таксиметров автопарк с екологични енергоносители.

Австрия е устремена през 2030г да ползва изцяло възобновяеми енергоизточници и да забрани ползването на петрол и въглища за отопление. Възгледите на новия кабинет са, че екологията и икономиката не си пречат, а напротив.

Друга членка, чиято управляваща коалиция също включва Зелените, е Швеция. Тя пое ангажимент да достигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2045 г.

Финландската политика също наблегна на екологията по време на европредседателството си, а като държава е пример за работеща кръгова икономика – производството и опазването на околната среда са в максимален синхрон.

В настоящия Европарламент групата на Зелените нарастна на 69 места и техният глас все повече ще се чува в решенията за бъдещето на Съюза.

Разбира се, зелените искания често стават повод за скандал и биват обявени за прекалено дръзки или дори абсурдни.

Така например, Зелените в Германия искаха да се въведе и данък „климат“ за селското стопанство като обвържат цената на храните с вредните емисии от тяхното производство, но това категорично се отхвърли от Бундестага с остри противоречия.

Иначе, немската държава отделя 54 милиарда евро, за да стимулира по-екологичен начин на живот: за покупката на електромобили, за подмяна на остарели отоплителни инсталации, за пътуване с влак, вместо със самолет...

Ирландските власти заложиха в стратегията си за борба с климатичните промени намаляването на емисиите произведени от едрия рогат добитък. Вслествие на това цените на говеждото спаднаха, а много фермери се оплакаха от новите мерки.

Но ако трябва да говорим за зелен пример на Стария континент, то това е Норвегия.

През 2016 г. тя стана първата страна, която проправи път за спиране на обезлесяването и запазването на природните паркове, като дори въведе закон за това. Норвежкият финансов механизъм подкрепя еколкогични политики в Европа, включително и у нас. В Осло бяха забранени паркоместата в центъра, освен за инвалиди и бяха заменени с алеи и градинки.

От всичко това става ясно, че Европа като заявени политически намереня става все по-зелена. Такава се очертава да бъде и новата ОСП, а през март очакваме представянето на климатичния закон на ЕС.

У нас се обсъждат изменения в Закон за ограничаване изменението на климата. Както Агри.БГ вече писа, очаква се да започнат измервания на отделените и погълнати емисии от всякакви видове площи над 1 декар.