В България периодът от първото огнище на Африканска чума по свинете до сега струва на българския данъкоплатец 35 млн. евро. Това обяви земеделският министър Десислава Танева на международна конференция „Бъдещето на световното производство на свинско месо под заплахата от АЧС“ в Берлин.

Мерки срещу АЧС в три точки - през погледа на министъра

Срещата бе организирана от Европейската комисия в рамките на международното изложение Зелена седмица 2020. Министър Танева участваше в първия дискусионен панел с презентация, с която сподели нашия опит в борбата със заразата.

Тя изнесе официални данни какво се случва у нас, след като през 2018 г. регистрирахме първото си огнище. Към днешна дата огнищата на вируса при домашни свине са 49. Засегнато е около 15% от поголовието на свинете майки в индустриалните свинеферми в България.

Цифрите са достатъчно показателни за тежката ситуация не само у нас, но и в целия Европейски съюз (ЕС), където 10, а в цяла Европа общо 12 държави са засегнати от чумата. В тях са регистрирани 3900 огнища, а засегнатите свине са над 1 милион.

Какви трудности обаче срещат българските власти в борбата с нея?

На първо място ресорният министър посочи комуникационните трудности и липсата на знания в обществото какво представлява АЧС. В това число влиза и трудната комуникация с ловците и неразбирането на тяхната отговорност в борбата с болестта, още повече че в България има добра популация на дива свиня.

Второ е невъзможността на вътрешни граници в ЕС да се провеждат мерки, които противоречат на основните принципи на Общността за свободно движение на хора, капитали и стоки. 

На трето място е трудността с навременното финансиране на всички мерки и обезщетенията на пострадалите. 

Министър Танева припомни, че България предприе най-непопулярните мерки за борба с АЧС, като превантивно бяха депопулирани задните дворове в 20-километрови зони около огнищата.

„След целия път, който минахме, нашето виждане, послание и предложение е, че успехът за изкореняването на АЧС се състои само в обединени, единни, синхронизирани действия на всички държави в света. И ние трябва да направим смели стъпки в тази посока“, коментира Десислава Танева.

Какво ще се случва оттук нататък?

По думите й действащата нормативна регулация в областта на ветеринарното законодателство трябва да се адаптира в няколко посоки. Да се приемат утвърдени единни, много по-високи стандарти за биосигурност в свинекомплексите.

Второ, нужни са нови правила за обезщетение и ред за репопулация, за да се елиминира спекулативният инвестиционен интерес поради цената в момента. И да се направят солидарно финансово отговорни операторите или производителите. 

На трето място министър Танева посочи, че е нужно да се разграничат последствията от огнищата при домашната и при дивата свиня.

Няколко часа по-рано на българския щанд в Берлин тя коментира пред журналисти, че до момента ветеринарните власти са евтаназирали 203 хил. свине. Изплатени са близо 70 млн. лв., които включват средства за обезщетения на стопаните и разходи за дейности по превенция. Страната ни очаква и съфинансиране от Европейската комисия. 

„Към настоящия момент сме получили над 13 млн. евро и остават малко под 10 млн. евро, кийто ще ни бъдат възстановени“,  уточни земеделският министър.

Следете темата ТУК.