На ферми с над 15 000 дка не са нужни субсидии за земята, която е над тази квота. Те са си извоювали вече своя дял на пазара. Можем да пренасочим тези средства към други сектори. Тези думи на Кирил Петков по време на преговорите за бъдещо правителство отприщи нова вълна от коментари по въпроса за тавана на директните плащания.

Слушайте в AgriПодкаст: Ще оправим ли БАБХ, ако я пратим на Луната?

Появиха се слухове за трактори по жълтите павета. После те бяха официално опровергани. Заговори се, че чувствителните сектори са не толкова чувствителни, колкото ощетени. И докато браншови представители си отправяха индиректни нападки, читатели на Агри.БГ също не стояха безучастни и представиха различни гледни точки.

„Не разбирам защо тази тема толкова разпали страстите. Популистка е, българинът обича да мрази, а най-лесно е да мразиш успелия. Как е успял, той си знае. Проблемът на плодовете не е в субсидията, а в липсата на пазар, вноса и работната ръка. Престанете да тикате чувствителните сектори. Кажете, че парите след таваните няма да отидат при тях, защото е невъзможно. Кажете и къде искате да ги наредите, че да знаем за какво ви е битката“, коментира овощар.

Според него огромният проблем на животновъдството също не са субсидиите, а виртуалните животни, липсата на качествена работна ръка и продажбата на имитиращи млечни продукти. 

И наистина, когато се говори за таван на плащанията, на първо място все се имат предвид декари и земеделие, а големите животновъдни стопанства сякаш остава встрани.

„Ферми с капацитет над 1000 говеда или 2000 овце/кози нямат нужда от подпомагане, те са достатъчно конкурентоспособни. Нека се стимулират малки и средни ферми. А какъв да бъде точно лимитът и дали ще има намаляващи прагове, нека решат Правителството и Парламентът. 

Нямам нищо против големите ферми, но те са подпомагани достатъчно време и конкурентни на пазара. Тотално трябва да се промени развитието на животновъдството, справедливо да се разпределят средствата и да се подпомогнат тези, които наистина имат нужда. Иначе фермерите ще изчезнат“, смята ветеринарният лекар Бранимир Синапов от Новозагорско.

Друг читател на Агри.БГ предлага да се въведе моделът от Германия с подпомагане на ферми от 100 дка до 5 000 дка. Според него така ще има много повече заети в сектора, субсидиите ще си дойдат на мястото, конкуренцията ще е равнопоставена, програмите ще се разпределят съразмерно. 

„В противен случай надпреварата е между костенурка и заек. За 10 години земеделските стопани в България са се стопили почти наполовина – от 300 000 до 160 000. Не отричам прогреса и нововъденията, но след още 10 години малките и средни стопанства напълно ще изчезнат и то с право“, песимист е той.

Разбира се, никой не омаловажава факта, че разходите и инвестициите за едно голямо стопанство са много по-високи и е трудно всички да са под общ знаменател. 

Има и друг важен момент. Таванът и сега го има, въпреки че е по-висок. Има и вратички за неговото заобикаляне. Читатели споделят, че единият начин е изкуствено назначаване на приближени като служители със заплати от над 30 000 лв., които се представят в ДФЗ като разход. 

„По този начин някои производители получават едно драстично високо плащане като изравнителна субсидия. Следва незабавно да се уведоми НАП за данъчни злоупотреби, ОЛАФ за кражба на европари и Европейската прокуратура за измами. Всичко е въпрос на време да излезе наяве. Таван твърдо ЗА, но помислете какъв!“, допълва той.

Хубаво е, че фермерите не са загубили чувството си за хумор, пък понякога бил той и доста ироничен.

„Слагайте тавани, подове, стени. Но основният фактор го няма – човекът! Това е тенденция в целия западен свят. Правят се автономни машини, хардуер и софтуер за болести, торене и т.н., защото няма хора, които да работят. Младите искат общество от себеподобни. На село ли ще го намерят?! Няма да се върнат младите на село“, тъжно заключва читател на Агри.БГ.