Животновъдната история на рода Вършилови започва като на филм и продължава вече 40 години. През 70-те години Атанас Вършилов уцелва шестица от тотото. Със спечелените 20 хиляди лева, които за онова време са много пари, си купува „Волга“ и овце. Заедно с бащата си Георги и брат си Димитър се захващат с овцевъдство. Години по-късно Атанас се отделя със своите 1200 овце и стотина крави. 

Пътят от телевизионната ферма до фермата на село

Димитър продължава със 750 овце, а днес животните му са вече около хиляда, а щафетата е поета от децата му – Георги и Виолета. В семейния бизнес на ферма "Златно руно" се включва и внукът, който вече е четвърто поколение животновъд.

От края на месец май до когато падне първият сняг в началото на декември, овцете пасат на воля на около 1600 м надморска височина в местността „Баш мандра“. Наблизо е небезизвестната хижа „Здравец“ в парк „Родопи“. През студените месеци животните се свалят в ниското, в пловдивското село Брестник, където се намира и мобилната мандра. 

Овцевъдите залагат както на изпитани чужди породи като Аваси и Асаф, така и на местните Каракачански и Сакарски. Отглеждат и красивата Калоферска дългокосместа коза.

„Каракачанските дават малко количество мляко, но много качествено. Лесно се отглеждат, защото издържат на много сурови условия. И месото им е такова. При Аваси и Асаф залагаме на количество“, обяснява Виолета. 

Част от млякото продават сурово, а друга част я преработват сами вече 10 години. Регистрирани са по Наредба 26 и работят с малка мобилна мандра, която дядото Димитър вижда за първи път на пловдивското изложение „Агра“. Тя е разработена в сътрудничество с Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян и им върши чудесна работа.

„Баща ми я видя и поръча да я направят и на нас. Тя е един модул, в който има пастьоризатор, вана, котел, две работни маси, топла камера. Отделно си имам други помещения – за разфасовки, миялни, камери за зреене, за съхранение и т.н. В началото един технолог от Троян ми показа как се прави сирене. След години сама започнах да експериментирам с направата на кашкавал“, спомня си дъщерята.

За по-тънките моменти в преработката се допитва до опитната Мина Варджиева от Стара Загора. Днес Виолета вече се усъвършенствала в направата както на класически кашкавал, така и такъв с добавки като мащерка и риган, манатарки, маслини, гъби шийтаке, червена боровинка. Най-много хващат окото кашкавалът, който зрее 2 месеца в червено вино, и дърпаният кашкавал на конци, който меси ръчно.

„Млечните ни продукти са интересни, качествени, бутикови. Разбира се, важни са породите животни, къде и с какво се хранят. Те са пасищно отглеждани и сами си избират храната. Даже се хранят по-добре от нас, хората – ако нещо не им хареса, не го ядат“, шегува се Виолета. 

Заради несигурните времена и липсата на работна ръка, семейство Вършилови не мислят разрастване. На ден в мандрата се преработват максимум 400 л мляко. Животните все още се доят на ръка, но не защото не може механизирано, а защото Георги не бил толкова доволен от агрегатите, с които работил преди време. 

„С тях по-бавно издоявахме животните и то не докрай. Затова засега се отказахме от механизираното доене. Не е лесно заради трудното намиране на работна ръка, но засега се справяме, не можем да се оплачем от липсата на реализация“, споделя оптимистично за финал Виолета.