Свещенодействие – това беше жътвата за добруджанци до скоро. Пристъпваха към нея с надежди, очаквания за заслужен берекет, но и с преклонение пред силата на природата. Защото плодородният чернозем даваше с благодарност за грижите.

Абсурд: Най-плодородната земя у нас дава най-ниски добиви

Жътвата беше моментът, в който дори прословутият добруджански вятър утихваше и оставаше само жуженето на жътварките, свистенето на комбайните и трептенето на маранята над златните ниви. Беше…

Тази жътва сега е черна – и в буквален, и в преносен смисъл. Изгорелите от сушата и слънцето жита посивяха и почерняха.

Комбайните влязоха 10-14 дни по-рано, за да спасят каквото може. И жестоката истина излезе наяве – добиви от 50 до 150 кг/дка в най-плодородната земя у нас!

Това не беше за вярване и все още не е. При първите жътви в крайморската община Шабла, в която пораженията от сушата обхващат 80-85 % от пшеничните посеви, земеделски стопани съобщиха за драстично ниски добиви от порядъка на максимум 100 кг/дка.

И тъй като не е за вярване, веднага беше разпоредена и изпратена проверка от МЗХГ, сигнализираха производителите. Проверяващите бяха качени в комбайните да жънат заедно с механизаторите. Видяха, че няма скрито-покрито и се отчитат цифром и словом 96 кг/дка.

На фона на черната картина в Добруджа се прокраднаха оптимистични информации за добри реколти в други части на страната. Това е много добре, но мащабите на производството в Добричка област са огромни, площите със зърнено-житни култури заемат около 40 % от 3 млн.500 хил. дка обработваема земя. При провалената реколта в Добруджа добрите резултати на друго място едва ли са утеха. 

Постепенно оптимистичните прогнози за едни 5 млн. тона зърно от пшеница започнаха да се коригират и бяха намалени на 4 млн. тона. Само дето изчисленията показват, че за да се стигнат тези цифри, резултатите в Добричка област трябва да са 4 пъти по-високи. Министър Танева вече призна, че добивите в Добруджа са със 71 % по-ниски в сравнение с миналата година. Добрата новина е, че ще има зърно за хляба на българите.  

Черно е пред очите на земеделските стопани. Черно не само заради провалената реколта, напразните усилия и натрупаните до момента разходи. Черно е, защото тепърва ще „изскочат” последствията от лошата реколта.

Първо, фермерите са вложили от 80 до 110 лв., за да произведат един декар пшеница. До момента те не могат да покрият и половината от тези вложени суми. Второ, предстоят тежки разплащания към доставчици – на семена, препарати, торове. И трето, идват плащанията на прословутите добруджански ренти, които през последното десетилетие държат рекорд и са от порядъка на 80-120 лв./дка.

От своя страна, банките бързо се усетиха и вече не са толерантни към земеделските стопани, коментират производителите. Предстоят тежки фалити, започнаха да предупреждават браншовите организации, особено на фона на икономическата стагнация, породена от COVID-19.

„Ден година храни”, казват старите хора. А фермерите допълват: „Ден година проваля!”.