В края на месец май цената на едро за килограм български череши достигна близо 15 лв. Оказва се, че не всички производители са успели да реализират продукцията си на тези цени, а и въобще.

Гласувайте: Одобрявате ли извънредната помощ заради войната в Украйна?

“Имам лично стопанство над 100 дка с ток, вода, канализация, двор, къща, машини и оборудване, което е на главен асфалтов път и близо до магистрала. Проблемът е, че няма хора. Произвеждах прекрасни неща. Сертифицирани биочереши, тествани за над 400 вида радиоактивни и отровни вещества, останаха на земята. Нямаше кой да ги обере.

Всичко рухна в един момент, когато се свършиха работливите хора от предишното поколение и дойде ред на виртуалното поколение”, обясни стопанин пред Агри.БГ.

Фермерът се намира в Санданско-Петричка котловина и досега е намирал бригади с работници от Кюстендил. Впоследствие повечето хора се пенсионират и берачи не остават.

“Механизираш, правиш всичко за стопанството, докато не дойде момента, в който продукцията се бере и тогава няма кого да извикаш. В този сектор разбрах, че основен капитал не е добре устроената и модерна база, а хората.

Започнах да разпитвам в коя сфера има бъдеще и моите лични проучвания показват, че лешникът е тази култура. За мен това означава, че в близките 30 години има качествена технология и сигурен пазар за неговата реализация”, каза още фермерът.

По тази причина преди няколко години той се преселва да живее в Пазарджик.

“Бях част от европроект, който се финансираше от Европейския парламент. Група от биоземеделци, чиновници, търговци и агрономи обикаляхме из България, Гърция и Северна Македония, като се опитахме да обединим всички биоземеделци в една фирма. Идеята беше всички да сме на едно място и да се разбираме единствено за елементарни неща, като сортове и технология. Нищо не се случи, въпреки че се предлагаха договори и за по 20 години. 

В лешниците обаче има качествени хора, с които може да комуникираш, получава се добро общество и тук има смсъл човек да се бори”, заключи земеделецът.