Когато черешите достигнат до възраст на плододаване също е необходима резитба. Тя се прави през 5-6 години и продължава 15-25 години. Обикновенно тази резитба се свежда до премахване на изсъхнали, счупени, болни, силно растящи навътре в короната клони. Основни плододаващи клонки при черешата са майските букетчета, които имат най-често 4-6 плодни пъпки събрани в букетче около една връхна растежна пъпка, от които през вегетацията се образува розетка от няколко листа. В пазвите на всеки лист се формира пъпка, която в последствие се формира като плодна.

Най-често поради  наличие само на една (растежна) пъпка, майското букетче не се разклонява, а слабо се удължава. С течение на годините то постепенно се оголва в основата, засъхва и загива.

При нормални условия на отглеждане на черешата, тези клончета запазват жизненост 7-10 години. Върху тях всяка година се образуват плодни пъпки. Те дават 75 на сто от плодните пъпки на черешата. Това дава и обяснението за липсата на алтернативност в плододаването на черешата.

Новост са нискостеблените череши на слаборастяща подложка

В страната ни вече се предлагат череши, облагородени на слабо растяща подложка – Гизела, внесена от Германия. С тази подложка е възможно създаване на интензивни насаждения с по-голям брой дръвчета на декар. В този случай подхадящата формировка за черешите е чашовидната. Резитбата за формиране и плододоване при нея не се отличава съществено от тази при прасковата, където формировката доскоро беше основна. Дръвчетата се формират без водач с три скелетни клона, разположени правилно в пространството. По тях се разполагат равномерно скелетни разклонения върху които се разполага плододаващата дървесина.