Мълчаливият протест на стотици птицевъди от различни райони на страната днес пред Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) постигна частичен успех – подготвената заповед за затваряне на птицеферми в предпазните зони около огнищата на птичи грип няма да влезе в сила.
 
 
Проектът предвиждаше стопанствата, в които няма инфекция, но попадат в близост до огнище, да спрат работа до юни 2019 г. Според представители на бранша това щеше да остави без хляб около 10 000 души, заети в бизнеса с патици.
 
Без решение засега остава проблемът какво да правят стопаните с новоизлюпените патета в наблюдаваните зони, за които на 30 октомври тази година има издадена забрана за транспортиране. Собствениците им не могат да ги превозят до стопанствата, които са ги поръчали, нямат условия да ги хранят и отглеждат в люпилните, а нямат и нормативно основание да ги умъртвят. 
 
Какво е решението за съдбата на тези десетки хиляди патета, попита Фермер.БГ по време на брифинг на ръководството на БАБХ и представители на бранша. Изпълнителният директор на Агенцията д-р Дамян Илиев заяви, че засега решение няма, но ще се търси в преговорите, които продължават.
 
Представители на бранша казаха, че разчитат на чувството за национална отговорност на институциите към заетите в сектора. Протестът също ще продължи до намиране на разумни решения за птицевъдния сектор и за биологичната сигурност на цялата страна по отношение на опасната инфекция от птичи грип.
 

Птицевъдният бранш влезе на преговорите с БАБХ тази сутрин разделен на две – фермери и техни организации в бизнеса с кокошеви птици и такива, които отглеждат водоплаващи. Според стопани има опити за противопоставяне на двете групи.

Фермери, които отглеждат кокошки за месо и яйца, смятат, че птичият грип се разнася от водоплаващите, които понякога са само вирусоносители и преносители на инфекцията, без да боледуват и без да умират. Техни колеги от бизнеса с патици възразяват, че водоплаващите също умират от птичи грип, а по-големите поражения в кокошевите стопанства обясняват с по-ниско ниво на биосигурност.
 
Официалните данни на БАБХ сочат, че от началото на тази година до края на октомври в страната са открити 22 огнища на птичи грип, като 12 от тях са били в стопанства с водоплаващи птици.

Заради птичия грип през тази година в България са унищожени близо един милион птици.

Точният им брой е 993 хиляди, от които 914 хиляди са от вида „Кокошеви“. Всички те са съсредоточени в четири ферми.
 
 
Д-р Дамян Илиев представи данни за ситуацията с птичия грип у нас през тази последните две години. През 2017 г. са дадени първоначално компенсации в размер на 6,5 млн. лв., а след това - още 5,242 млн. лв. До 30 октомври тази година сумата е 4,426 млн. лв. В исторически план през 2017 г. в Германия има над 300 случая на регистриран птичи грип при диви птици и 5 огнища във ферми. В България в същото време са отчетени около 30 случая на инфекцията при диви птици и 87 случая във ферми.

„Фактите показват, че мерките, които се вземат у нас pа ограничаването на заболяването, са лоши“, коментира д-р Илиев.

Обикновено птичият грип влиза в своя пик от есента до края на месец май. Друг тревожен факт е, че започнаха да се появяват огнища около регистрираните ферми и че има повторяемост във фермите. Всички тези факти карат БАБХ да вземе мерки, които не са приемливи за бизнеса.
 
Ръководството на БАБХ обеща да подготви и по-добри процедури за взимане на проби от животните, така че да не възникват съмнения в резултатите от тестовете.