Слаба година за черупковите плодове отчитат от сектора. Неблагоприятните климатични условия засегнаха и коравите ядки, докато браншът продължава битката със сивия сектор и усилията си за по-адекватна подкрепа.

В оперативната статистика на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) Към началото на декември 2024 г. производството на орехи отбелязва ръст от 19,9% спрямо същия период на миналата година, като се отчита увеличение както на реколтираните площи, така и на продуктивността от единица площ.

Нека си припомним обаче, че през декември 2023 г. данните на МЗХ сочеха спад от близо 24% в производството на орехи на годишна база. Средният добив от културата също бе паднал с 20% спрямо 2022 г. Тоест отбелязаният ръст тази година дори не наваксва изоставането през миналата.

Освен че ръстът на прибраните количества сам по-себе си не е сигнал за по-добра ситуация в сектора, то качеството на продукцията бележи всъщност една недобра реколта за 2024 г. От бранша съобщиха за Агри.БГ, че близо половината реколта от ореха е махагон, има дефицит в предлагането също на лешника и бадема.

„Процентът на махагон при орехите е в пъти по-голям от в предишни години, когато средно достигаше до 10-15%. Той се сформира от сушата. Същите са причините и за изсъхването на ядката – тя е недоизхранена заради липсата на вода. Първоизточникът на повечето проблеми в земеделието, не само в нашия сектор, е сушата, съответно липсата на напояване”, коментира браншовият представител.

Въпреки че през пролетта имаше добри очаквания за реколтата от черупкови плодове, защото градините бяха отрупани с плод, последвалите неблагоприятни климатични явления засегнаха и това производство, а културите в него на места също попаднаха в списъците за държавна помощ за пропаднали площи поради градушки.

Не само у нас, а в световен мащаб имаше проблеми с  реколтата от основните черупкови плодове. Илиас Сарнук обобщава, че в САЩ тя е с около 15% по-ниска, продукцията от Украйна също е на махагон, а тази от Чили, която започва да се бере през април, се е пласирала много рано на пазара и отново има дефицити.

Това от своя страна води до ръст в изкупните цени. Такъв е на лице, но, за съжаление, родната продукция не може да задоволи търсенето и през декември преработвателната индустрия вече разчиташе на внос.

„Българският орех свърши, лешникът - също. Работим с вносна ядка, тя също е на висока цена но няма с какво да я сравниш има една цена и тя е на вносната ядка, защото няма българска. Орехът върви на около 20 лв./кг, лешникът -  20 – 26 лв./кг, а бадемът – 18 лв./кг”, коментираха от бранша.

През годината Агри.БГ публикува материали за успешни бизнеси с производство на ядки. Новина от Нидерландия гласеше, че ядките, най-вече орехите и лешниците, привличат все повече фермери в страната, тъй като през последните години се очертават като печеливши култури, съобщава Нидерландската ядкова асоциация. 

Агри.БГ заедно с други европейски медии бе на поредица от посещения във ферми в южната ни съседка Гърция.  Разказахме ви за градини за интензивно отглеждане на бадеми и то в най-голямата и плодородна равнина в Гърция – Тесалия, в които благодарение на иновативните техники за засаждане с висока плътност се постигат с 30% по-висок добив.

Друго семейство фрмери във Ферес, Гърция пък възражда поминъка на предците си, като отглежда орехи и бадеми може да се похвали с продажби в цяла Гърция и на германския пазар.

Добри примери, разбира се, има и у нас, а през 2024 г. ви разказахме за Пламен Газянов - земеделски производител от Славяново, който вече над 12 години отглежда орехи, лешници и слънчоглед и последно патентова успешен продукт – халва „Чернелка” която е налична в два вида – с орех и сушена слива, както и с фъстък и сушени манго и помело.

Едно е сигурно – за да се развива конкурентно бизнесът с черупкови плодове у нас е необходимо изсветляване на сектора, създаването на достоверна статистика и отчетност в него, а оттам и по-справедливо подпомагане при субсидиите.

Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове от няколко години работи в посока на регистър на ореховите насаждения . „Събирането и обобщаването на реални данни за производството би улеснило бюджетирането на подпомагането за него”, категоричен е председателят на асоциацията.

"Затова говорихме с агроминистерството и те се съгласиха при подаване на заявленията за de minimis да се сложи една анкета за попълване от стопаните. Това е първата крачка за събирането на реални данни за стопанствата. Така ще се създадат по-добри условия за финансиране на сектора в бъдеще и за неговото развитие на светло. Очакваме скоро данните от министерството”, информира Сарнук.

От асоциацията продължават да се стремят към включването на сектора в обвързаната подкрепа дори частично, примерно за всички, произвеждащи над средното количество по агростатистиката. Краткосрочните цели обаче касаят получаването на адекватна подкрепа чрез други инструменти за помощ като това например  поне за младите насаждения, които не са встъпили в период на плододаване, производителите да получават помощта за зимни пръскания.

Илиас Сарнук обърна внимание на помощта за газьола, където черупковите плодове имат значително по-слабо подпомагане от редица други култури спрямо технологичните карти.