В последните дни и седмици борсите търсят посока и сме свидетели на по-интензивна динамика при цените, продиктувана както от климатичните, така и от производствените прогнози и политическите решения на макро ниво.

Казах на „макро“ ниво, тъй като у нас (поне на пръв поглед) не се наблюдава особено желание да бъдем част от процесите. Както знаете, във вторник в Брюксел се проведе важна среща на Европейския съюз, която европейските фермери използваха като възможност, за да изразят недоволството си от селскостопанската рамка на ЕС.

Демонстрации се състояха както пред европарламента в Брюксел, така и в редица европейски столици. Няколко фермерски съюза – включително Boerenbond, Fédération Wallonne de l'Agriculture (FWA) и Copa-Cogeca, както и делегации от Испания, Италия, Полша и други се включиха в действията, но в България остана странно тихо.

Всички знаем, че от близо две години и български браншови организации са членове  на най-голямата европейска земеделска организация Copa-Cogeca, в която влизат повече от 28 млн. фермери и техните семейства, както и около 38 000 кооперации. Но, това явно не е достатъчно.

Поглеждайки леко на север от нас, в съседна Румъния видяхме демонстрация на единство, солидарност и ангажираност – три думи, които до голяма степен могат да отговорят на въпроса, защо у нас кооперирането все още е невъзможен процес.

Без да измествам фокуса от земеделието, с транспортната стачка в София от миналите дни видяхме, че единствената видима форма на недоволство у нас е възможна, само когато е индуцирана от политически контекст. 

Говорим за обединение, но пред очите си виждаме как синдикални организации защитават не правата на трудещите се, дори не и правата на съсловието, а само тези на „отбраната“ столична групичка, необходима за достигане до заветния момент по победоносното развяване на знамената на решената криза.

И ако с транспорта се убедихме, че дните спокойно си минават и без него, то на европейската маса няма как да бъдем приети без ясно заявяване и отстояване на конкретна позиция.

Докато ние сме на ниво „махленски сеир“, румънците надигнаха глас с искане Общата селскостопанска политика (ОСП) да остане приоритетен инструмент на ЕС, подкрепен от специален, стабилен бюджет, актуализиран с инфлацията и адаптиран към настоящите реалности.

Флорентин Берку, вицепрезидент на Cogeca в Copa Cogeca и изпълнителен директор на Националния браншов съюз на кооперациите в растителния сектор (UNCSV) сподели, че в момента бюджетът за Общата селскостопанска политика е 0,4% от БВП на ЕС, а необходимият за да покрие всички правила, всички ограничения и за гарантиране на продоволствената сигурност и безопасността на храните, трябва да бъде 1% от БВП на ЕС.

Той обясни и значението на един от лозунгите, издигнати на протеста: „Ние не ядем куршуми“. Според протестиращите това означава, че селското стопанство не трябва да отпада като приоритет дори в условия на необходимо въоръжаване, а трябва да бъде в основата на европейската стратегия, тъй като храната е необходимост както във военно, така и в мирно време. 

В условията на геополитическа нестабилност, изменение на климата и промени в световната търговия, едно е ясно: единствената сигурност е продоволствената сигурност. И това не се изчерпва само до бюджет, но и до прецизни решения.

Три години по-късно ЕС признава, че е допуснал ужасна грешка в опитите си да подпомогне Украйна, допускайки я до своите пазари. 

Френският министър на земеделието Ани Женевар сподели, че решението е довело до дълбоко дестабилизиране на европейските селскостопански сектори и за това сега се обявява „в подкрепа“ на добавянето на пшеницата към вече въведените „аварийни спирачки“ за украинските стоки, за да се намали тежестта на определени селскостопански продукти върху Европа.

„Не можем да позволим на украинските продукти да влизат свободно, защото те са много дестабилизиращи. Същото е и в случая със споразуменията за свободна търговия. Очевидно случаят с Украйна е специален, защото ние подкрепяме Украйна във военните ѝ усилия. 

Но подпомагането на Украйна не може да се прави с цената на дълбока дестабилизация на собствените ни икономики. Трябва да намерим баланс в тази подкрепа“, поясни френският министър на земеделието.

Връщайки се към по-сухата материя на пазарите, трябва да отчетем, че перспективите пред цените в Черноморския регион не са много оптимистични. От една страна, Египет и Русия планират създаването на съвместен комитет за мониторинг при търговията с пшеница, което показва по-тясно сътрудничество в логистиката и контрола. Египет остава един от най-големите вносители на пшеница в света, а засилената координация с Русия може да промени посоката на доставките в региона на Черно море.

От друга страна, Франция се завръща към пълния си производствен капацитет, след слабата миналогодишна кампания, което автоматично я превръща в основен конкурент за региона (включително България) по традиционните дестинации. 

Предизвикателствата пред Черноморския произход не се изчерпват само с логистиката, но включват и климатичните прогнози. С поглед към новата реколта, в регионален план се очакват добри реколти, което допълнително ще окаже ценови натиск при продажбите. 

Според експерти, това ще проличи най-вече през есента, когато се очаква спад при цените FOB в черноморските пристанища.

И за финал - ЕС и Русия влизат в новия сезон с високи нива на преходните запаси, които следва да се реализират на пазара. Ситуацията у нас също не е много оптимистична, тъй като по официални данни към средата на май около 2 млн. тона пшеница и 500 000 тона слънчоглед все още остават непродадени, в очакване на по-добри цени.

Не само в регионален, но и в глобален аспект, световните агенции очакват по-високо ниво на производство и запаси, непроменено потребление и спадаща търговия.

С поглед към физическата търговия, през периода най-показателно за ценовото изражение на пазара бе поведението на Алжир. OAIC се препозиционираха с покупки на пшеница, планирани за доставка от юли, като договорените обеми достигнаха 660 000 тона. Според европейски източници, произхода е изключително от Черно море.

Първоначално, търгът стартира с номинално количество от 50 000 тона, но Алжир често купува значително повече от индикативния обем. Страната е жизненоважен клиент на пшеница от Европейския съюз, особено Франция, но в последно време руски и други износители от Черноморския регион се разширяват все по-осезаемо на алжирския пазар.

Търговци коментират, че дипломатическият разрив между Франция и Алжир е накарал агенцията по зърното негласно да изключи редица френски компании от своите търгове за покупка, тъй като отношенията между двете страни остават изключително напрегнати.

Така, че след всичко казано до момента, може да обобщим, че в близките месеци цените на пшеницата (най-вече в регионален план) трудно ще успеят да обърнат посоката.

И за финал бих искал да споделя с вас нещо, което ми направи огромно впечатление. По случай втората година от заемането на поста, министъра на земеделието в Румъния Флорин Барбу се обърна директно към земеделците, давайки им отчет за свършеното.

В част от словото си той каза: „Министерският мандат е временен, но свършеното остава. Чрез постоянен диалог с вас, тези, които осигуряват румънското производство, ние предприехме правилните мерки: увеличихме субсидиите, стартирахме държавно гарантирани кредитни програми, компенсирахме загубите, причинени от суша, и получихме европейска подкрепа за защита на интересите на нашите фермери. Отворихме отново и разширихме напоителните системи, стартирахме инвестиции в преработка и животновъдство и опростихме достъпа до европейски фондове.

Годините 2024 и началото на 2025 бяха години на реконструкция. Консолидация. Инвестиция. Но преди всичко, партньорство между правителството и фермерите. Става дума за проектите, в които участвахме заедно, и за пътя, който румънското земеделие вече е поело. Път към модерно, конкурентноспособно земеделие, правилно подкрепяно от държавата и уважавано в Европа“.

Толкова ми се иска да дойде ден и у нас, в който някой политик ще излезе, изреждайки постижения, вместо оправдания.

Подкрепете независимата журналистика