Пак дойде време за напояване и на дневен ред излизат проблемите, свързани с него. „Състоянието на хидромелиоративната (напоителната и отводнителна) инфраструктура в страната е критично на фона на климатичните промени. Свидетели сме на редуването на продължителни суши с внезапни проливни дъждове, водещи до наводнения” се посочва в анализ на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) за БТА.

Гласувайте: Бихте ли подкрепили освобождаване на субсидиите от данъчно облагане?

От асоциацията отчитат ефектите от работещо напояване, като повишаване на конкурентоспособността на родното производство, особено на плодове и зеленчуци, възможност за развитие на модерни стопанства, които ще привличат все повече млади хора чрез съчетаване на смарт технологии, електронизация, роботизация и подобрен маркетинг. Оттам ще се повиши като цяло стандартът на живот в селските райони. И така, по веригата ползите са много, но каква е реалността в настоящия момент?

За създалата се ситуация у нас има множество обективни и субективни причини, считат от БАСЗЗ. В същото време светът е изправен пред все по-осезаем недостиг на прясна вода и храна. Свидетели сме на т.нар. "водни войни" в редица региони по света.

Хронология на проблема и благоприятни ефекти от евентуалното му разрешаване

Още в периода 1997-2001 г. бе отчетена необходимостта от изграждане на допълнителни системи за съхранение и разпространение на вода, които да надграждат съществуващите. Напояването в България в края на 80-те години на 20. век е върху почти 12 млн. дка, или една трета от заявената през 2020 г. земя за подпомагане (приблизително 36-38 млн. дка). Следва рязък спад до 500 хил. дка в зависимост от годината и валежите.

Площите, които не се управляват от  "Напоителни системи" ЕАД, са обслужвани в миналото от малки изравнители, собственост на ТКЗС. Много от тях впоследствие преминаха в собственост на общините и до ден-днешен тяхната съдба е неизвестна.

Освен аварийни ремонти, през последните повече от 32 години не са извършвани мащабни строителни и рехабилитационни дейности на тази инфраструктура, която е стратегическа за земеделския сектор и страната.

Абстрахирайки се от държавното дружество "Напоителни системи", което прави инвентаризация на управляваните активи (брой, географско местоположение, състояние и т.н.), не е ясно какво се случва с язовирите, управлявани от Държавната консолидационна компания, както и с хилядите малки язовири, управлявани от местните власти, останали в наследство от ТКЗС, заедно с техните напоителни съоръжения. Това става във времена, в които управлението на водите ще е една от най-важните задачи във всяка държава по света.

В някои от отводнителните/дренажните системи се поемат води, които излизат от производствата на предприятия от индустрията и селското стопанство. С тяхната модернизация чрез монтирането на подходящо оборудване за проверка на качествата и количеството на тези води, както и чрез малки пречистващи съоръжения може да се постигне подходящо качество на тези водни оттоци и повторното им използване в земеделието.

Инвестициите във възстановяване и модернизация на съществуваща напоителна инфраструктура ще подобрят водния баланс на почвите и ще намалят преуплътняването и ветровата ерозия при резки засушавания.

Напояването в България оперира предимно с повърхностни водоизточници, проектирани специално с цел подаване на вода за напояване. След рехабилитацията на тези системи ще се намали натискът върху използване на подземни водоизточници, извори, реки и др., което ще е благоприятно за екосистемите.

Модернизацията, възстановяването и обновяването на напоителните системи ще даде възможност да намалее използването на пестициди и торове в унисон със Зелената сделка, смятат собствениците на земи.

Комплексни мерки за създаване на модерно българско земеделие

- Създаване на изцяло ново законодателство за земеделската земя (включващо собствеността, управлението, опазването, арендните отношения, уедряването, хидромелиорациите и др.); 
- Създаване на стратегия за развитие на сектора; 
- Създаване на Национална поземлена банка, която да бъде активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии, ефективно управление на земеделските земи, привличане на инвестиции в селскостопанските сектори, устойчиво развитие на поземлените отношения, активиране на пазара на земеделски земи; 
- Политики, които чрез осигурено финансиране да подпомогнат инвестициите в комасация, изграждане и възстановяване на инфраструктурата за напояване и отводняване; 
- Създаване на Национална браншова земеделска камара, изреждат от БАСЗЗ.