Подплатени с бюджет от 365 милиарда евро, тези предложения запазват Общата селскостопанска политика (ОСП) като политика за посрещане на бъдещите предизвикателства, за неотклонна подкрепа на земеделските стопани и селските общности, както и за водеща роля за постигането на устойчиво развитие на селското стопанство на ЕС и на амбициозните цели на ЕС за опазване на околната среда и във връзка с климата.
 
 
С днешните предложения държавите членки ще разполагат с по-голяма гъвкавост, а и отговорност, при избора си къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП с оглед на амбициозните цели, които ЕС си поставя, за постигането на адаптивен, стабилен, устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, в който доходите на земеделските стопани се подпомагат целево и справедливо, съобщиха от пресофиса на ЕК. 
 
„ОСП е сред най-основните ни политики; тя има отражение върху ежедневието на всички европейци. Представените добре обмислени предложения ще допринесат за конкурентоспособността на селското стопанство и същевременно ще засилят устойчивото му развитие. С новия акцентиращ върху резултатите модел субсидиарността на държавите членки се увеличава, с което не само самата политика, а и проследимостта на резултатите, ще бъдат по-ефективни“, каза зам.-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността. 
 
 
 „С днешните предложения Комисията изпълнява ангажимента си за модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика; за реално предоставяне на субсидиарност на държавите членки; за изграждането в Европа на по-стабилно селско стопанство; както и за залагането в политиката на по-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и с климата“, каза от своя страна комисарят по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган. 
 
Основните характеристики на предложенията на Комисията за модернизирана и опростена ОСП са:
 
Нов начин на функциониране
Държавите членки ще разполагат с повече гъвкавост при усвояването на отреденото им финансиране, което ще им позволи да разработват специални програми, тясно съобразени с проблемите, пред които са изправени техните земеделски стопани и в по-широк аспект – селски общности.
 
 
Държавите членки ще могат и да прехвърлят до 15 % от финансирането си по линия на ОСП между преките плащания и развитието на селските райони, за да осигурят финансиране за своите приоритети и мерки. Равнопоставеността между държавите членки ще бъде осигурена от:
 
- национални стратегически планове за целия период, в които държавите членки ще посочат как посредством преките плащания и програмите за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат деветте общи за ЕС социално-икономически и свързани с опазването на околната среда цели. Комисията ще одобри всеки план, за да се осигури съгласуваност и защита на единния пазар;
 
- Комисията ще следи отблизо как всяка държава изпълнява плана си и се доближава до съгласуваните цели.
 
По-справедливо подпомагане чрез по-добро целеполаганe
Преките плащания ще останат в сърцевината на политиката, за да се осигури на земеделските стопани стабилност и предвидимост. С приоритет ще се подпомагат малките и средните стопанства, които представляват по-голямата част от селскостопанския сектор на ЕС, както и младите земеделски стопани. Чрез външното сближаване Комисията продължава да полага усилия за по-справедливо разпределяне на преките плащания сред държавите членки.
 
И още: 
- преките плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) ще бъде 100 000 евро. Целта на тази мярка е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията;
 
- малките и средните стопанства ще получават повече подпомагане за хектар;
 
- държавите ще трябва да заделят най-малко 2% от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите земеделски стопани в създаването на стопанства. Към това ще се добавят финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето на земя.
 
По-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и изменението на климата
В предложените днес общи за ЕС цели не е пропуснат никой от следните въпроси: изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите.
 
Подпомагането на доходите на земеделските стопани вече е обвързано с грижливото отношение към околната среда и изменението на климата;
 
новата ОСП обаче ще изиска от земеделските стопани да набележат по-амбициозни цели посредством задължителни изисквания и насърчителни мерки:
 
 
- преките плащания ще бъдат обвързани с по-строги изисквания за опазване на околната среда и във връзка с климата;
 
- всяка държава членка ще трябва да задели част от отреденото ѝ финансиране за преки плащания за предлагането на екосхеми, с които земеделските стопани да бъдат подпомогнати да прилагат по-стриктни изисквания от задължителните;
 
- най-малко 30% от всяко национално финансиране за развитие на селските райони ще бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата;
 
- очаква се 40% от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата;
 
 - освен възможността да прехвърлят 15 % между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15 % за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране).
 
По-широко използване на познанията и иновациите
Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани по места и на администрацията, по-специално посредством следното:
 
- бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научно-изследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката;
 
- насърчаване на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за преки плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място;
 
- засилване на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации, с което ще се повиши качеството на живота в тези райони и ще се допринесе още повече за конкурентоспособността на европейската селскостопанска продукция.
 
Следващи стъпки
Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и по секторните предложения е много важно, за да се ускорят максимално практическите резултати от финансирането на ЕС, а земеделските стопани да разполагат с необходимата сигурност при своите делови и инвестиционни решения.
 
Закъснения от рода на възникналите в началото на текущия бюджетен период 2014—2020 г. могат потенциално да попречат на земеделските стопани и на националните администрации да извлекат полза от приноса на новата ОСП – намалена бюрократичност, увеличена гъвкавост и по-осезаеми резултати.
 
Всяко забавяне на одобрението на бъдещия бюджет би отложило стартирането на хиляди потенциални нови проекти в ЕС за подпомагане на земеделските стопани и селските общности, както и за решаване на широка гама въпроси – от засилване на опазването на околната среда до привличането на нови земеделски стопани.
 
Постигането през 2019 г. на споразумение за следващия дългосрочен бюджет ще осигури плавен преход между настоящия (2014—2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, а също така ще осигури предвидимост и непрекъснатост на финансирането, което е от полза за всички.