Бутон за приключване на заявленията ще има след като се одобрят 103 наредби

Българското прясно мляко остава непродадено, докато мандрите произвеждат млечни продукти с евтини суровини – внос от Украйна през държави от Европейския съюз. Магазините пък предлагат млечните продукти на рекордно високи цени. Войната в Украйна предизвиква толкова големи проблеми на пазара за мляко у нас, че родните млекопроизводители вече са категорични, че в близките 30-ина дни ще бъдат принудени да обявят ликвидация на стопанствата и животните си. В момента мандрите отказват да изкупуват малките количества мляко. Колкото е по-нисък литражът, толкова по-ниска изкупна цена се предлага. Има случаи на отказ от изкупуване заради нисък литраж. Стопаните се спасяват по единично всеки както може. Който може, продава на дребно по Наредба 26, или изчакват да вземат субсидията, за да започнат разпродаването на животни. Така описа тежката ситуация, в която се намират млекопроизводителите Пенка Христова, почетен председател на Съюза на животновъдите в България. Пред Български фермер тя допълни, че Министерство на земеделието не откликва на писмения призив на фермерите за свикване на спешен консултативен съвет по животновъдство. В момента абсолютно никакви мерки не предприема държавата, за да се справи с кризата с цената на млякото. Стигнахме до заключението, че всеки трябва да вземе решение сам за себе си и да приключи, посочи браншовикът. Безпрецедентна криза в млечното направление Промяната на изкупната цена по договорите за изкупуване на млякото се случва със съобщение на мобилния телефон или с анекс към сключения договор по образец от Министерство на земеделието. Малките и средните мандри също не знаят какво да правят - масово задържат продукцията, защото големите търговски обекти им предлагат много ниски цени, за да влязат в тях, обясни Пенка Христова. Аз лично се занимавам с млекопроизводство вече 19 години. За първи път правим икономически план за спиране на дейност. Много сме притеснени, каза стопанката и цитира изчисления на асоциацията, които сочат, че загубата при отглеждане на 1 дойна крава за 1 година възлиза на 15 000 лв. Най-големият проблем за сектора в момента е вносът. Политическата нестабилност също допринася за безизходната ситуация, в която се намират стопаните. Нашата държава в момента е разграден двор и всеки прави каквото си реши. Вносът на сухо и сурово мляко е изключително голям. Доставките минават за вътрешнообщностни през Румъния, Унгария и Полша. В момента България не може да повлияе по никакъв начин на решението на Европейския съюз да внася свободно стоки от Украйна. Надяваме се, ако има редовно правителство, то да излъчи човек, който смело да защитава интересите на България. Проблемът с вноса не е само в нашия сектор, такъв има и при зърното, и при меда. Цялото земеделие на България има нужда от спасение, категорична бе Пенка Христова. Слаб контрол на преработената продукция По въпроса за повишаване на граничния контрол за стоките, които влизат у нас, Пенка Христова посочи, че държавата не разполага нито с необходимите лаборатории, нито с други средства. След като има официално позволение за внос, българските институции нищо не правят, а биха могли да завишат мониторинга, да направят изследвания на млеката, могат да осъществят по-силен контрол в магазините. За това трябва голяма смелост, но за съжаление няма такъв политик в България. Последните няколко години са много трудни за българския бизнес, сподели стопанката своите впечатления от разговори с предприемачи и в други икономически сектори. Всеки се преориентира към нещо различно, а най-лошото е, че хората не издържат и преминават в сивия сектор. Тъкмо бяхме вкарали нещата в някакви релси, фермите започнаха да отговарят на високите изисквания и да имат необходимите документи, но последните години са някакъв ад, не се издържа! Всеки ден получавам новини за колеги – един се разболял, друг получил удар, друг плаче, защото не се издържа. Колкото по-бързо осъзнаят хората, че трябва да приключат това млекопроизводство, толкова по-малко ще се мъчат, защото нашето мляко никога няма да се изкупува на 1,50 лв. за литър. В момента се изкупува на 50 ст., 65 ст. е основната цена в Стара Загора и Хасковския регион, а в големите търговски вериги цената надвишава 3,40 лв. По тази логика, ако продаваме млякото на 1,50 лв., в магазина то трябва да струва 5 лв., каза стопанката и сподели също своите наблюдения върху клиентите, които купуват млечните продукти на фермите: Хората нямат пари. Възрастните хора с ниските пенсии не могат да си позволят да купят литър мляко за повече от 1 лв. Младите хора не са свикнали с вкуса на истинските млечни продукти. Хората на средна възраст са единствената група потребители, които оценяват вкуса на сиренето и кашкавала от истинско мляко. 70% от стопаните в България са хора в предпенсионна възраст или в пенсия и няма кой да ги наследи. Последният път, когато проблемът с липсата на пазар за българското мляко е бил поставен от браншовите представители пред служебния министър на земеделието, е било по време на срещата, която се състоя в сградата на Министерство на земеделието по повод представянето на новосъздадената Българска аграрна камара. Отговорът, който са получили стопаните, е, че държавата не може да повлияе на пазара. В момента имаме нужда от наистина много смели управляващи. Има стъпки, които може да се предприемат, но няма кой да ги направи, категорична беше стопанката и посочи, че последните усилия на Министерски съвет да спре вноса не са ефективни. Сирене и кашкавал влизат в България, преопаковат се и се продават за български, обезмаслено мляко се внася на 16 ст., сурово краве мляко се доставя до рампа на 68 ст. Какво правят тук тези продукти, щом Европейския съюз е решил да улеснява доставките за трети страни!?, възмутена е стопанката. Сигурни сме, че обявеното качество на продукцията не отговаря на описанието на етикета в магазина, каза още тя. Опитни стопани търсят начини да се откажат от животните От тази ситуация печелят фирми, които търсят временни печалби, категорична беше Пенка Христова и допълни: Всичко това може да продължи 4 или 5 години, а след това какво ще се случи?! В същото време нашето състояние е плачевно. Гледаме как да се отървем от своите животни, искаме да им намерим добри стопани, но такива няма. Преди два месеца и половина в кланиците бяха дадени към 300 бивола, сред тях бременни - три дни са ги клали. Това е грехота! Нидерландия получи близо 2 млрд. евро финансиране, за да се откажат фермерите от животните си и на мястото на фермите правят паркове. Ние не знаем какво да правим с животните си. Имаме кредити, 5-годишни задължения по мерките от Програмата за развитие на селските райони. Няма как да спрем, защото ще трябва да връщаме средствата в троен размер. Животните ни помагат да изплатим нашите задължения. Ако нямахме тези задължения, щяхме веднага да ги продадем. Не можем повече така. В момента издържаме само заради наличието на поникнала трева. Надяваме се валежите да не спират. Даваме си още точно 30 дни преди да обявим масово фалити, с вълнение посочва стопанката. Нейните млечни крави са селектирани и около 100 на брой. Поддържаме животните с овърдрафти и кредитни карти, за да можем да ги изхраним. Добре, че в момента има паша, но има колеги без възможност за паша и хранят животните си само на кредит, посочи Пенка Христова. Липсва дотиране от държавата За да можем да оцелеем, задължително е необходимо дотиране от държавата, което липсва в момента. Правителство няма, по бюджета трябва да се правят промени чак юни месец. Другите държави получиха помощите заради войната в Украйна в цял размер още в началото на годината, докато ние сме получили половината от тази помощ, посочи още браншовикът. От Министерство на земеделието сякаш не искат да разберат, че не е наша работа да правим мини мандри и да продаваме мляко за 1 лв. в бутилки. Въпреки че се регистрираме, за да можем да продаваме, ние нямаме времето, начина и силите. В момента ние не знаем накъде първо да се обърнем – животните си ли да гледаме, площи ли да косим, или да тръгнем да ставаме търговци. Ние не желаем да сме търговци. Нас трябва да ни оставят да отглеждаме животните – заради националната продоволствена сигурност, за да имаме мляко и месо. На всичко отгоре ни правят жестоки проверки във фермите и мандрите. Една проверка може да отнеме цял ден, случвало се е и по три дни да трае в зависимост от броя на животните. Новият програмен период на Общата селскостопанска политика започваме с 30% по-ниско подпомагане. Имаме нормална комуникация с Министерство на земеделието, но винаги отговарят, че нищо не могат да направят, защото са временно правителство. Затова млекопроизводителите са решили да приключват, обясни със съжаление Пенка Христова. Животновъдите не издържат: До 30 дни се очакват фалити на млечни ферми