Почти всеки земеделец в Добруджа сее дини и пъпеши, споделя пред Агри.БГ производителят от района на Каварна Десислав Костов. В същото време в оперативния анализ на земеделското министерство преди седмица беше отчетен драстичен спад на годишна база в засетите с тези култури площи у нас. Защо министерство и фермери отново имат коренно противоположни твърдения, не е ясно.

Започва проверка и на „Напоителни системи“ ЕАД

По официалните текущи данни у нас към средата на май спадът в площите с пъпеши е 57,4%, а – 30,5% при дините. Понеже сеитбите на повечето култури се бавят тази година заради метеорологичните условия, се предполага, че за някои от тях данните ще се променят във времето. Но за пъпешите специално Костов заявява, че сеитбите са приключили преди този период, като евентуално до ден-два ще приключат и тези на късните сортове.

„По неофициална информация, която имам, около 2500 дка са засетите дини и пъпеши в нашия район. Всеки от земеделците, който ги е сял миналата година, е сял и тази, а има и много нови производители, които тепърва започват. Хора, които се занимаваха с пипер и с домати, тази година също вкарват пъпеши и дини в сеитбооборота си“, споделя още Костов и отбелязва:

Причината, според мен, са миналогодишните високи субсидии.

Фермерът разказва, че сочните култури са станали много апетитни за т.нар. чертожници. По думите му, след очертаването на площите, те оставяли полетата да пустеят и после пускали фиктивни фактури за по 5-10 стотинки. 

„Докато не започнат да се ревизират фактурите и да има санкционирани, винаги ще има чертожници. Миналата година цената на пъпеша беше 1,30 лв. близо 20 дни, после падна на 30-40 стотинки, но пъпеш на 10 стотинки на пазара не е имало“, подчертава производителят.

Фитилът на високите ставки

Костов отглежда от години пъпеши и дини, както и домати, а тази година включил патладжан за сеитбооборота си. Очаква ранните си пъпеши да са готови около 25 юни. Наблюденията му са, че обикновено завишаването на ставката на подпомагане на дадена култура, води до взрив в производството ѝ. А после – тишина. Проблемът според него е, че евентуалното орязване на субсидии и санкциониране на некоректните производители се извършва само по време на теренните проверки, а тогава полетата са пълни и всичко изглежда наред. Само че после това се оставя на самотек и се представят нелогично ниски фактури за реализация на продукцията, които обаче не се проверяват, макар че е ясно, че са такива. 

Ако приемем това за вярно, то обяснява парадоксът как хем сме в първите места в Европа по процент обработваеми площи, хем продукцията вечно не ни достига, нямаме силен експорт в зеленчукопроизводството, а вътрешният ни пазар е залят от внос.

140-50 лв. беше ставката. Такава сума като миналата година никога не сме взимали за пъпешите, за дините и за доматите, казва Костов.

Въпреки по-високото субсидиране, фермерите, които наистина искат да отглеждат основни зеленчукови култури на открито, се и ще започнат да се отказват, счита земеделецът. Защо?

Основната причина е липсата на вода

„Хората не могат да си позволят да направят сондаж при тези дълги процедури, не всички имат достъп до каналите на „Напоителни системи“ и така реално нямат поливни площи. При нас има пъпеши и дини на голи полета, засети със сеялката, и на места още не са поникнали културите. При тази суша, ако не поливаш, нищо няма да излезе", заявява Десислав Костов 

Това пък отново повдига въпроса какво стана с плановете за изготвяне на карти с райониране на културите у нас, за които се говореше още в мандата на Десислава Танева. „Как се гледат пъпеши на 2500 дка неполивни площи?- пита Костов и си отговаря: "Има такива случаи, но на всеки му е ясно, че не е възможно".

Рентите също са фактор

Каварненският производител отчита, че по-масовото производство на дини и пъпеши тази година, може да се дължи до известна степен и на ниските ренти. „Те значително паднаха и всеки си казва, че все нещо повече ще вземе от производството и субсидията, отколкото от 30 лв. рента. Високите субсидии и ниските ренти са причината за тези масови сеитби", казва на финала Десислав Костов.