Както Агри.БГ вече писа, в периода от 25 октомври до 1 ноември експерти от Брюксел бяха у нас на проверка в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Поводът бе искането на България да се облекчат мерките за наблюдение и ликвидиране на болестта луда крава.

Прокуратурата: Сотир Цацаров разпореди проверка на БАБХ за мобилните инсинератори

Оказва се обаче, че протоколът от направения одит не се изказва много ласкаво за мерките, предприети от ветеринарните власти като превенция срещу заразата. В него е записано например, че Националната информационна система за регистрация, идентификация, проследяване на движенията и контрол на здравния статус на животните (ВетИС) на практика е неизползваема при оперативна работа. 

Според проверяващите в системата за регистрация и идентификация на животните могат да се вкарват данни, които обаче трудно се извличат и не могат да послужат за анализ и проследяване. Така, ако у нас сега се появи болестта луда крава, тя няма да може да бъде проследена с тази система.

Одитори от Брюксел: „Само за миналата година ВетИС не е „уловила“ 94 хиляди животни, което ги превръща в призраци.“

За да сметнат техния брой, европейските експерти са взели предвид базата данни за брой едри преживни животни, постъпили и напуснали системата. 

„Те се движат в държавата или са напуснали България, или са умрели, без БАБХ да е разбрала това. Дали това е голяма бройка или малка, няма да коментираме. Само ще кажем, че това представлява 12% от популацията в България“, е записано в протокола, цитиран от разследващия журналист Генка Шикерова.

Друго нарушение, което проверяващите са открили, е, че новородените телета в личните стопанства не се идентифицират, ако стопанинът планира да ги заколи. Така например те попадат на стопанин с крава на 20 години, за която никога не е регистрирано теле. Според експертите така се създават предпоставки на пазара да има животни с неясен произход.

Друг извод от проверката сочи, че паспортите на животните не се издават в срок. Те са се натъкнали на паспорти, издадени в деня на клането. Това означава, че до този момент за животното липсва официален контрол. 

Одитори от Брюксел: „При сравнение на броя на издадените паспорти с броя на новородените животни, има разминаване от около 10 хиляди паспорта.“

Нарушенията обаче не свършват до тук. При проверката в БАБХ европейските експерти са установили, че пробите, подготвени за изследване на луда крава, се трупат в хладилници месеци наред. 

Нашите ветеринарни власти обясниха казуса с нередовни доставки на диагностикум в Националната референтна лаборатория, заради което беше проведена и обществена поръчка за избор на частна лаборатория, която да навакса изоставането.

Одиторите установяват и сериозни нарушения при самото вземане на пробите от животински трупове. Според тях контролът е бил сравнително добър, докато се е извършвал от екарисажите. Нещо, което сега не се прави от мобилните инсинератори, твърдят от Брюксел.

Заключението на одиторите: „БАБХ не може да гарантира, че всички животни, заклани в лични стопанства, се изследват за луда крава.“

На дневен ред остава и проблемът с унищожаването на страничните животински продукти (СЖП) от заден двор. Според проверяващите причината се крие в недостатъчния брой инсинератори. 

„Събирането на кръв и унищожаването й е нещо, което се прави рядко. По-често тя отива в канализацията или се загробва. Видяхме 600 г отпадък, отчетен от животно с живо тегло 440 кг“, дават за пример одиторите.

Техният извод е, че официалният контрол по мониторинг на луда крава и СЖП не е еднакъв за всички области на страната. Освен това се оказва, че мобилните инсинератори представят документи с различна форма и съдържание. Техните данни са трудно съпоставими с информацията от ветеринарната система, което затруднява и контролът.

След всички тези негативни констатации на проверяващите от Брюксел е малко вероятно превенцията на заболяването луда крава у нас да отпадне, заключава разследването на журналистката.