През 2024 г. родните животновъди бяха нащрек за нова вълна от проблеми, причинени от заразното заболяване бруцелоза. Първите случаи бяха установени още в началото на февруари, като заразата продължи да се разпространява. С всеки изминал ден се увеличава броят на ликвидираните животни вследствие на положителни проби за болестта. 

Бруцелозата не е ново заболяване за страната, но подходът към справянето с нея изглежда остарял и недостатъчно ефективен, коментира за Агри.БГ Стоян Чуканов, който е един от потърпевшите фермери. Само за половин година той е принуден да изпрати 123 от селектираните си животни за клане. „Протоколът, по който се реагира, има нужда да бъде актуализиран,” категоричен е говедовъдът. 

Първата стъпка при установяване на заразата е изпращането на заразените животни за клане, а втората – изваждането на биците от стадото, тъй като те са потенциални преносители на болестта. Това обаче създава дългосрочни проблеми за фермите, тъй като липсата на бици прекъсва репродуктивния цикъл и означава, че следващите месеци няма да има нови телета и реализация на продукция.

„Стадото става нерентабилно. Освен това Областна дирекция по земеделие веднага ми анексира договорите за пасищата. Пращам животните в кланица и след 2 седмици ми казват, че не ми стигат бройките за пасища. Това е форсмажор, би могло да има някакъв толеранс в това отношение”, смята Чуканов. 

Разходите за изкуствено осеменяване, които възлизат на около 50 евро на животно, не могат да бъдат компенсирани от ниските изкупни цени на заразените животни. „Пробите продължават да бъдат положителни, животните отиват в кланицата на безумно ниска цена, и всичко това добавя към фалита, който е на хоризонта,” споделя той.

Сравнението с други държави в Европейския съюз показва, че има по-интелигентни начини за справяне с бруцелозата. В Белгия, например, при установяване на зараза се евтаназира цялото стадо, но фермерът получава компенсация за загубите си. 

„Животновъдът се компенсира за цялото стадо. Прави се дезинфекция. Изчаква се необходимият карантинен период и му се дава възможност да започне отново,” обяснява Чуканов, позовавайки се на думите на свой колега от Белгия. 

Тази практика, която осигурява шанс за рестарт на животновъдната дейност, изглежда далеч по-ефективна в сравнение с бавния и мъчителен процес, прилаган в България. „По-добре ужасен край отколкото ужас без край”, смята потърпевшият говедовъд.

Още по-притеснителен е фактът, че методиката за оценка на заразените животни и компенсациите за фермерите е остаряла. Чуканов посочва, че Националният статистически институт не поддържа актуални данни за селекционни животни, а последното тримесечие, използвано като база за изчисления, е от края на 2023 г. 

„Данните не се актуализират достатъчно бързо, колкото трябва,” подчертава той. Според него, ако България възприеме практики от други страни членки на ЕС, ще може да се справи с кризата по-успешно.

Въпреки всичко, протоколите за справяне с бруцелозата в България остават непроменени. Животновъдите продължават да изпитват сериозни затруднения, докато чакат две последователни отрицателни проби за период от шест месеца, за да обявят фермата си за чиста от зараза. „Има ферми, които вече повече от година и половина продължават да имат положителни резултати на всеки три месеца,” казва Чуканов.

Без адекватни мерки и подкрепа, рискът от фалит на множество ферми става все по-реален. „Може би е време да седнем и да обсъдим какво в тази нормативна уредба може да бъде променено, така че да може да спасим животновъдството в България. Тук вече не говорим за икономически причинно следствени връзки. Тук говорим вече за зооноза”, подчертава председателят на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).