Поголовието при млечните овце в България ще се задържи малко над милион глави през 2018 и 2019 г., но до 2022 г. броят на млечните овце-майки може да слезе под тази граница.
 
 
При песимистичните сценарии за поголовието от млечни овце се очаква техният брой да падне до 840 хил. глави, сочи средносрочната прогноза на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).
 
По данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) в края на 2015 г. млечното стадо в българското овцевъдство е наброявало 1.117 млн. глави, в края на 2016 г. - 1.129 млн. глави, а в края на 2017 г. (към 1 ноември) - 1.130 млн. глави.
 
Влияние върху намалението на броя на млечните майки оказват най-вече проблемите с работната сила, нуждата от значителни трудови ресурси и трудностите пред реализацията на млякото.
 
През миналата година е продължил процесът на концентрация на производството в овцевъдните ферми. Стопанствата, отглеждащи над 300 млечни овце, са достигат 477 броя. В тях се отглежда почти една пета от стадото, докато стопанствата с до 20 овце продължават да намаляват.
 
„Производството на овче мляко постепенно се увеличава, въпреки намаление на поголовието, което се дължи на повишаване на средната млечност при овцете“, отчитат анализаторите. 
 
Благодарение на подобрението в селекционната дейност, средната млечност при овцете през 2017 г. в страната е около 78 литра на овца. В следващите години се очаква повишение по този показател до 81 литра, което представлява 8% ръст в сравнение с периода 2013-2017 г.
 
 
Преработката на овче мляко през 2016 и 2017 г. нарастват с около 15% на годишна база, като преработените количества представляват около 28% от целия обем на добито мляко. 
 
Влияние върху изкупуването на овче мляко оказва и политиката на някои преработватели да работят с минимално количество сурово мляко, за да е икономически обосновано да извършват дейността, смятат изследователите от Центъра.
 
 
Според техните наблюдения, количеството на млякото, доставено до мандрите, се увеличава  през последните една-две години и като резултат от въведените прагове за обвързана подкрепа. 
 
Увеличението на производството и на изкупните цени оказват влияние за увеличаване на изкупеното мляко, но по-голямо отражение върху този ръст оказва именно промяната в политиката на подпомагане при схемите за овцете под селекционен контрол, отчита CAPA. Това е признак на изсветляване при изкупуването, тъй като фермерите настояват да получат документи за продаденото мляко, за да имат право на подкрепа.