Заместник-министърът на земеделието Иван Христанов и брат му - Чавдар, анализират проблемите и нуждите на родното земеделие от две гледни точки – на управленец и експерт по агроикономика и на действащ бизнесмен на регионално ниво с успешна хлебарна.

Не изпускайте приеми и плащания през месец май

И двамата са от Плевен, но единият иска да въздейства на развитието от жълтите павета чрез политически решения, а другият, завършил специалност с кавал в местното училище по изкуства, остава да развива региона си на бизнес ниво. Пред Дарик всеки от тях споделя визията си за успешно българско земеделие.

Подредба на проблемите

За да има решения, първо е нужно правилно да се разберат проблемите, а те никак не са малко и просто устроени в родното селско стопанство. Освен това са натрупвани с години. Действащият ресорен зам.-министър очертава три основни проблема, чието решение е фундаментално важно за развитието на отрасъла – структурна обремененост, пазари, работна ръка.

„Структурното сечение на земеделието е доста неблагоприятно у нас. Имаме много голямо количество добре развити конкретни култури, които дават експортна насоченост на България, но, за съжаление, това е станало за сметка на други – месо, мляко, плодове, зеленчуци. Направих един анализ за последните две години – взех брутното измерение на пшеница, царевица, слънчоглед, рапица. При тях има над 45% ръст, всички останали взети заедно са с 15% ръст”, дава за пример Иван Христанов.

Относно втория проблем той изтъква големия внос от Турция, Македония, Албания на определени стоки, които според него могат да бъдат произвеждани много повече у нас. „Това не става насила, а с изграждане на правилните пазарни механизми - по-голям брой местни тържища, събирателни пазари, които да концентрират продукцията и да я подготвят във вид, който да бъде изкупуван от веригите магазини. Истината е, че една верига не може да работи с хиляди малки доставчици”, категоричен е Иван Христанов.

Отливът на работна ръка в земеделието ни през последните 20 години по думите му трябва да бъде борен със специални мерки, една от които е и вноса на работници. „Трябва да помогнем на производителите да стигнат до западни пазари, да увеличат производителността, да намалят себестойността. Тези мерки ще им помогнат за вдигането на заплатите и връщането на работниците от чужбина”, убеден е зам.-министърът.

Като активен потребител на български продукти, който е загрижен за храната, която децата му консумират, Чавдар пък вижда проблем номер едно в достъпа до качествена българска продукция. „Ако съществува, то тя е на бомбастични цени. Аз съм купувал от нашия кооперативен пазар български розов домат на 20 лв./кг и съм го консумирал с удоволствие, но на съседната маса има на гръцки домат на четвърт цена”, дава за пример плевенският хлебопекар. Той откроява като сериозен проблем окрупняването и химизирането на земеделието, което вреди на пчелите и околната среда.

По данни на брат му от 1 януари 2021 г. до 1 януари 2022 г. през България са минали 308 хил. тона домати от Турция, които са заминали за Западна Европа.

„Домати, които можеха да бъдат произведени в България, но не са. Това е резултат от дългогодишна слепота. Най-големият производител на зеленчуци в България произвежда 30 хил. тона годишно. Когато дойдат от Германия и му поискат 100 хил. тона, той ги праща да си ходят, защото не може да произвежда толкова в сегашните условия”, заявява зам.-министър Христанов.

Иван Христанов: Ако искаме да конкурираме Турция, да налагаме българския авторитет и да бъдем произвеждаща държава, а не транзитираща, трябва да сваляме себестойността. Това е война на цена! 

И двамата брятя са съгласни, че на родното земеделие му е необходимо регионализиране и насърчаване на производството на подходящи култури за даденото място. Управленецът Христанов е убеден, че ни е нужен Национален пакт, подкрепен от политици, учени, експерти и производители, за възможностите на регионите и производствата у нас, а бизнесменът Христанов смята, че политиката трябва да насърчава и образова хората по места да произвеждат храна за тях и за хората в региона. "Познавам хора със 100 дка земя – продават я и не се занимават. Просто трябва някой да ги научи, да им даде ноу хау и те да го направят", заявява Чавдар.

Чавдар Христанов: Имаме страхотна земя и много качествена вода, което е равно на рапица, за съжаление. Явно окрупняването в земеделието, домогването до бързи и лесни пари на малко хора, погребва това, което Господ ни е дал. Земята е невъзстановим ресурс. Загине ли тя, край! Именно тук е ролята на държавата – да насърчава хората, да се намери правилният приоритет според природните ни дадености.

Нужните решения

„България има 0,5 ха земя на глава от населението. Средното за света е наполовина на това. Притежаваме огромна, обработваема, плодородна земя”, изтъква зам.-земеделският министър и споделя изчисленията си на доходите на декар и колко произвежда българската земя. 

„Имаме около 17 евро/дка, а пък произвеждаме 40-50% повече, което означава, че българската покупателна възможност не е достатъчна за българската земя. Това предопределя ние да бъдем тотално експортно ориентирани. Когато говорим за зърнени култури, сме, но по всички останали направления сме нетен вносител, което е патетично – да бъдем вносител на неща, за които имаме дадености”, коментира той и очертава нужните стъпки това да се промени.

Иван Христанов: Стъпка едно - да доведем българското земеделие до състояние, в което няма нужда от внос. Стъпка две -  след като българското земеделие е подсигурило родната трапеза, да го направим експортно ориентирано.

По думите му много ясно трябва да се разграничат потребностите на микро и малки, средни и големи производители. В момента големите работят за веригите, но държавата трябва да направи така, че те да работят за веригите и за износ. Освен това да изнасяме и преработена продукция - добавената стойност да остава в България.

„На малките трябва да се помага за стигнат до малките пазари. Средните трябва да стигат до събирателните пазари, за да може тяхната продукция да се събира в общи партиди и да заминават за веригите. А големите да стават още по-големи, за да продават във веригите у нас и в чужбина. Цялото това нещо по вертикала трябва да е разсечено на две. Малките ще произвеждат главно вкусна продукция, средните - ширпотреба и вкусна храна, а големите - ширпотреба, преработка и вкусна храна. Българските малки производители с лекота трябва да се удвоят спрямо това, което имаме в момента”, обобщава вижданията си Иван Христанов.

Брат за брата

На финала братята Христанови споделят оценките си един за друг. Според Чавдар брат му има много знания, които на него му липсват, но той пък има инстинктите. „Нека знанията му да го накарат да направи правилните неща, но да последва сърцето и инстинктите си на българин, защото ние правим земеделие в България и не всичко от учебниците може да пасне на нашата действителност”, отправя съвет плевенският хлебопекар към земеделския зам.-министър. Той отчита като положително в настоящето управление смяната на манталитета.

Иван Христанов посочва брат си като добър пример за българския бизнес. „Той започна от нулата и си изгради една вярна аудитория. Имаме нужда неговият пример да бъде заразителен”, завършва зам.–земеделският министър.