Брашнеста мана по ябълката

Брашнестата мана по ябълката (Podosphaera leucotriha) е икономически важна болест, която силно влошава качеството на продукцията и понижава добивите, особено за чувствителните сортове ябълки.

Болестта напада всички нарастващи и новообразувани части на ябълката - листа, леторасти, листни дръжки и цветове. От заразените през предшестващата година листни пъпки се образуват леторасти, които са слаби, със скъсени междувъзлия и розетъчно разположени тесни, ладиевидно извити листа. Цветните части са силно деформирани и не образуват завръзи. Всички нападнати растителни части се покриват с плътен бял налеп, който по-късно потъмнява. Заразените растителни части постепенно некротират и опадат. При инфектиране през същия вегетационен сезон, обикновено от долната страна на листата и върху листните дръжки се появяват брашнести петна с различна големина и форма, които деформират петурата и тя се завива тръбовидно около централната жилка. От листните дръжки патогенът преминава върху пъпките в пазвите на листата. Голяма част от заразените с брашнеста мана пъпки измръзват през студените зими и на следващата пролет развитието на болестта е по-слабо. По нападнатите плодове се появяват петна във вид на ръждива мрежа, която обхваща различни по големина участъци от повърхността и прониква на различна дълбочина в тъканите.

Паразитът презимува като мицел в заразените листни и цветни пъпки и напролет се проявява системната форма на болестта. След меки и влажни зими се наблюдава силно развитие на брашнестата мана. Нападнатите цветни пъпки не се развиват и изсъхват. Честите и интензивни валежи задържат развитието на болестта и ограничават заразяванията.

Силно чувствителни към брашнестата мана са ябълковите сортове Златна превъзходна (най-разпространеният у нас сорт), Джонатан, Мойра, Джонафрий, Английска рента, Златна превъзходна, Златна дицова, Бернска розова, Бял зимен калвил, Златна резистентна, Джонаголд, Айдаред, Голджон, Файърсайд, Спайголд, Макинтош, Римска хубавица, Кортланд, Монро, Джърсимак, Блъшинг голден, Тракийска ранна, Виста белла, Грени Смит, Минсън, Уайнстеп, Стейман, Тракийска ранна и други.

Умерена устойчивост спрямо брашнеста мана е установена при сортовете Глостер, Молиз делишес, Перитън, Фуджи, Червена превъзходна, Старк, Фрийдмън, Брайтголд.

Високо ниво на устойчивост спрямо причинителя на болестта притежават сортовете Прима, Демократ, Озарк голд, Колотни, Фуджи.

Борба с брашнестата мана по ябълката

За да се ограничи нападението от брашнеста мана, трябва да се отглеждат по-устойчиви сортове ябълки. Да се извършва резитба за проветряване на короните и качествено на пръскане. Веднага след създаването на ябълковото насаждение трябва да започне редовно провеждане на борбата с брашнестата мана, за да не се позволи натрупването на масова системна зараза, което затруднява борбата по-нататък .

По отношение борбата срещу брашнестата мана по ябълката трябва да се знае, че е нужно системно продължително прилагане на комплекс от мероприятия в една интегрирана система за борба срещу останалите болести по ябълката, посредством която системната зараза да бъде сведена до минимум. Колкото по-продължително и качествено се провеждат мероприятията за борба толкова по-висок и траен е полученият ефект, тъй като при ограничен брои заразявания на пъпките резитбата ще се свежда да ежегодно формиране и поддържане на короната, а броят на пръсканията ще се намали.

Химическите средства за борбата с брашнестата мана са: Байфидан 250 ЕК - 0,015%, Топсин М 70 ВП - 0,15% и още фунгицидите, които имат едновременно действие и срещу струпясването - Вектра 10 СК - 0,03%, Зато 50 ВГ - 0,015%, Ардент 50 СК - 0,02%, Пънч 40 ЕК - 0,0075%, Строби ДФ - 0,02%, Скор 250 ЕК - 0,02% и др.