Ще се вдигнат ли цените на млечните продукти след задължителното влизане на българска стока от местни производители в големите вериги? Този въпрос не дава мира и на потребители, и на животновъди.  

Правителството: Промяна в постановлението за веригите, глоби до 50 хил. лв.

От бранша са категорични, че такова поскъпване би било абсолютна спекула при сегашните изкупни цени на млякото. Цената на суровината може да пада, ако има някакви доводи, някаква ситуация, която да го налага. А в момента дори горивото – едно от съществените разходи, поевтинява. 

Въпреки това в браншовите среди се говори, че голяма част от преработвателите вече са пуснали уведомителни писма към веригите за увеличение на цените. Тогава пак остава въпросът: „Ако магазинната цена расте, защо тогава ще поевтинява суровината?“.

Браншът: „Преработвателите са готови да натискат цената на млякото надолу, а в същото време цените в магазина да се увеличават. Каква е логиката?“.

За да оберат такива луфтове, все повече организации на производители се насочват към собствена преработка на млякото. Една от тях е Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), която в момента разработва собствен бранд. 

„Вече над месец даваме овче и козе мляко, което се преработва на ишлеме. В момента се прави нашият продукт и в рамките на 10 дена ще сме започнали да снабдяваме поне една част от веригите. Искаме да влезем като организация на производители и нека това бъде модел, който да се разрасне в цялата страна“, коментира Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.

Друг момент, върху който от Асоциацията работят отдавна, е налагането на браншови стандарт. По техни данни 30% от суровината, която се влага в млечните продукти в България, не е българска. Тя е сухо мляко, млечен концентрат или сурово мляко, внесено от чужбина.

„Ние ще развием една мрежа, с която ще осъществяваме контрол върху всички стопани, които искат да се възползват от стандарта. На много места, особено в магазините в големите градове, масово се злоупотребява с т.нар. фермерски продукти“, категоричен е Караколев.

Съществена разлика между браншовия стандарт и вече съществуващия  БДС е, че при държавния стандарт можеш да влагаш сухо мляко, както и сурово мляко от Румъния например, от което индустриалните предприятия се възползват. 

„Никъде не се прави разграничение животните, от които се купува млякото, как се отглеждат, качеството на млякото какво е, дали фермите са регистрирани по хуманно отношение“, казва съпредседателят на НОКА. 

В момента Асоциацията събира класическите рецепти на 4 – 5 продукта, като бяло саламурено овче сирене и кашкавал „Балкан“. 

„Разработваме ги и си правим комуникационна стратегия. Излизаме пред вериги, търговци, общество и казваме: „Това е нашият стандарт. Той е такъв и такъв. Ако на хората им харесва, те ще го търсят, без значение в случая кой е производителят“, убеден е браншовикът. 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Фермер: Расте интересът към нашите млечни продукти

Производител: Нужна ни е добра реклама, за да се пласираме на пазара

Червен бутон „Българско производство“ на сайта на министерството