Ако една свинеферма се зарази и трябва да минат 2 години, за да се изчисти, кой ще е този, на когото ще му стиска отново да вдигне обемите. И дали държавата ще плати – това са страшно много пари, които тя няма откъде да вземе, коментира д-р Румен Караманов по повод на новите две огнища на чума по свинете в Плевенско и пресконференцията, дадена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Премия срещу АЧС: Награда от 50 лв. за отстреляна дива свиня

Производителят управлява най-големия свинекомплекс в България за 8 хил. свине-майки и капацитет от 110 хил. прасета. Инвестиция му до момента е над 102 млн. лв. 

„През последните 4 години свиневъдството у нас направи над 50% ръст. От 850 хиляди тогава в момента гоним 1,5 милиона прасета, които произвеждаме годишно. Средното потребление на свинско месо в България, обърнато към живи прасета, е над 3,5 милиона прасета,“ изчислява свиневъдът.

Според него е по-добре сега да се отпуснат средства, за да се затвори възможността за влизане на заболяването в страната и да се реши проблемът.

„БАБХ няма човешкия капацитет да промени нещата. Тук трябва да се промени законът, който да регламентира: Този, който иска да отглежда свине, да отговаря на изискванията за регистрация на животновъден обект, на мерките за биосигурност и хуманно отношение. И ако той го възприема като бизнес, нека инвестира като нас“, категоричен е производителят. 

Караманов: „Вземете за пример Дания – там не знаят какво е диво прасе. Ние се опитваме да копираме тяхното производство, да бъдем конкурентни на пазара. За да има смисъл това, което правим обаче, държавата трябва да влезе с всичките възможни механизми срещу разпространението на заразата.“

Той и колегите му са притеснени не толкова от дивата популация на свинете, колкото от липсата на ефективна ограда.

„Първо трябва да спрем хода на животните. Румъния няма да си реши скоро проблема. Ние трябва да възстановим тази ограда и да сложим подходяща мрежа на съществуващите колове, за да спрем навлизането на дивите животни от северната ни съседка“, предлага Караманов.

На второ място той посочва необходимостта от това, да се намали връзката между дивото и домашното прасе.

„Този контакт е единствено в задния двор. Незаконно е отглеждането на свине майки, малки прасета и нерези, само защото цената им в момента е интересна. Това е проблем, за който е отговорна не само БАБХ, но и кметовете. Те трябва да контролират всички онези стопани, които гледат животни в задния си двор“, убеден е Караманов. 

По думите му следва ролята на полицията и нуждата от разяснителна кампания, която да покаже какви могат да бъдат последствията от гледането на тези животни. 

„Тогава, когато едно заболяване е влязло и е изключително опасно за икономиката на държавата и за бизнеса на хората, трябва да се запознаем с неговата етимология. А нея я знаят ветеринарните специалисти. Те могат да определят колко опасна е тази зараза, ако я допуснем, и колко е трудна борбата с нея,“ заключава свиневъдът.