Ценовите равнища на малината в Европа са в рамките на 80 евро цента за кг в Северна и Южна Америка. В Сърбия ситуацията е същата, в Полша - 1 евро, а в България – 2,30-2,50 лв./кг. Това е и най-високото равнище в Европа. В сравнение с другите страни сме с по-високи ценови нива, но като цяло цената на малината е в дъното за последните 5 години, коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) за Фермер.БГ, по време на Четвъртия Фестивал на малината, който традиционно се провежда в Лозница.
 
 
„Според бюлетина, който е за първото полугодие, ценовите равнища са в рамките на 80 евро цента на кг за Северна Америка. В Южна Америка нивата са горе-долу същите. В САЩ 1,30 долара за кг. В Сърбия – 80 евро цента, в Полша 1 евро, а в България равнището е 2,30-2,50 лв./кг, което смятаме, че е най-високото в Европа. Смятам още и че нашите малинопроизводители за пореден път показват, че наистина качеството на българската малина е най-добро в сравнение с всички останали и затова нашите преработватели също го оценяват и дават по-добрата цена. 
 
 
В сравнение с другите сме високи, но като ценово ниво смятам, че цената на малината е в дъното за последните 5 години“.
Малиновият сектор отчита положително равнище, спрямо данните на Агростатистика към ресорното ведомство. Това каза за Фермер.БГ Антон Величков, директор на дирекция „Растениевъдство и биологично производство“.
 
„За малиновия сектор показват увеличаване на площите спрямо 2015 г.  с над 20%. Увеличаване също така на средните добиви, с една характерна особеност, че тази година е малко по-особена – много влажна година, която оказва влияние върху средните добиви на малината, но като цяло повишаване и на средните добиви в глобален мащаб.
 
Данните показват още увеличаване значително на площите с биологична малина в страната, като данните, с които разполагаме в момента показват, че половината от площите в България са сертифицирани или са в система на преход, но са заявени като биологични малини. Половината от тези площи, близо 12 хил. дка, към момента са в система на контрол“.
 
 
Дъждовете допринесоха за развитието на т.нар сиво гниене или точковидна плесен, които унищожават цялостно или нанасят точковидни увреждания на плодовете, които правят малините негодни за преработка или ги превръщат във второ качество. Това довежда до значително намаляване на добива, обясни Петков. Въпреки това, стопаните, заети в малиновия сектор се надяват на хубаво и стабилно време, което да им позволи да приберат успешно реколтата си, без тя да бъде компрометирана. 
 
„Към дадения момент състоянието на малиновите насаждения е сравнително добро. Въпреки че тази година имахме много големи изненади и затруднения с абиотичните и климатични условия. До преди 2-3 седмици имахме загуби от първата вълна малини, която беше повредена от дъждовете и имахме голямо количество мухал. След като се стабилизира времето и се повишиха температурите обаче пък се появи едно физиологично отразяване – слънчев пригор, което пък изяде втората вълна от малините. Сега се надяваме, че за период от време, за който се надяваме да бъде по-дълъг, ще имаме едно стабилно време и ще успеем да приберем остатъка от реколтата без съществени загуби“, обясни Петков.
 
Остава обаче притеснението на производителите от нелоялната и дъмпингова конкуренция от страни като Украйна и някои бивши югославски републики, които все още не са членки на Европейския съюз (ЕС), но продават спокойно на тези пазари. 
 
„Украйна е страна, която произвежда голямо количество агростоки и в едно близко обозримо бъдеще всички сектори на селското стопанство – месо, мляко, зърнени култури, технически култури и т.н. Да, нека Украйна бъде приета в ЕС когато му дойде времето, но дотогава или да има ограничителни квоти, или да има нормалните защитни механизми, като мита, такси и други икономически лостове“, обясни Петков.