Настояваме за сектор “Селско стопанство” да се включи сумарно работно време. Към момента то е приложимо само за фабриките с непрекъснат работен цикъл. Това коментира Божидар Петков - председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) за Агри.БГ.

Индикативен график 2022 за субсидиите от ДФЗ

Желанието на асоциацията няма как обаче да се реализира без промяна в еднодневните трудови договори.

“Става въпрос за сезонните работници - тези, които работят на еднодневни трудови договори. Нуждата идва от това, че с 8-часов работен ден не могат да се очакват завидни резултати в земеделието от работниците. Първо защото работата е сезонна и второ - денят е по-дълъг, съответно се стъмва по-късно. Когато работният ден след 8-часова смяна приключи в 17 ч., а се стъмва в 21 ч., е кощунство да се губи това време”, смята председателят на БАМ-Я.

Темата за еднодневните трудови договори и работниците в земеделието беше обсъдена на среща със земеделския министър и ресорните зам.-министри. Предстои и сформиране на работна група, която да търси решение на проблема.

Еднодневните трудови договори още от самото им създаване продиктуваха различни емоции в земеделците. За някои те работят чудесно, други път се оплакват, че администрирането им е доста тромаво. Каква обаче е идеята на Божидар Петков и защо е нужна нова промяна в тези договори?

“Моето предложение е заетостта при еднодневните трудови договори да се преобразува от 90 дни в 720 работни часа. Така например, ако някой човек иска да работи 10-12 часа, след 8-часовата работна граница, да оптимизира работния си ден и ако има желание, да продължи да работи.

Идеята е еднодневните трудови договори да се преформулират, така че ако даден работни иска да работи и да изкарва повече пари, да го прави без да натоварва работодателя с презумпцията за допълнително заплащане в извън работно време”, обясни той.

Председателят на БАМ-Я даде примери и с други държави, където сумарното работно време оказва своето влияние върху резултатите в малинопроизводството.

“В Португалия надницата за бране на малини е 50 евро. В същото време за тези пари, работниците берат между 100 и 110 кг малини. Тоест за 1 кг получават между 90 ст. - 1 лв. В България за миналата година средното плащане за бране за кг малини беше между 1-1,50 лв. Това означава, че към 2021 г. българските работодатели са плащали повече отколкото тези в Испания и Португалия”, категоричен е Божидар Петков.

Освен надграждане на еднодневните трудови договори е нужно още система за технологични карти, която да даде ясна и точна представа кое, колко струва.

“Когато имаме зададена работа не само да се търси необходимото възнаграждение, но и от страна на работника постигане на резултат. Ако се сложат норми и изтече работното време, работодателят няма никаква правна сила да задържи работника, за да си изпълни поетия ангажимент за деня.

Докато в чужбина нещата стоят по друг начин. Там работодателите дават, например обещаните 100 пауна, но и искат обещаните 10 000 нарциса. Ако работникът за 8 часа не успее да ги набере, той трябва да остане необходимото време, за да ги набере. Тук никого не можеш да задържиш, а освен това и ако го направиш, ще те глобят”, заключи Петков.