Директните плащания на площ се запазват до голяма степен, с много малко намаление. Въпросът е колко е това намаление за България, но Европейската комисия все още не е дала цифри по държави. Всякакъв вид информации по отношение на това колко България ще получи за директни плащания са спекулации и не е правилно да се коментират към момента.
 
 
Това каза председателят на Институт за агростратегии и иновaции Светлана Боянова пред Kanal3 по повод предложението на ЕК за Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027. Намалението с 5% на бюджета за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., като предложеният бюджет е 365,005 млрд. евро, който ще бъде разпределен отново в два стълба – директни плащания (286, 195 млрд. евро) и фонд за развитие на селските райони (78,811 млрд. евро). В допълнение се предлагат 10 млрд. евро в програма „Хоризонт 2020“, която ще подкрепя изследвания и иновации в храни, земеделие, развитие на селски райони и биоикономика. 
 
Боянова допълни, че в момента има един пакет за ОСП, намален с 4-5%, но разпределението по години и по държави се очаква в края на месец май. 
 
Снимка: Институт за агростратегии и иновации
 
„Важен ще бъде критерият на разпределението на тези средства между държавите членки“, обясни Боянова подчерта, че не бива да се забравя, че вече ще има нов модел на разпределяне на парите. А именно, т.нар. стратегически планове, които ЕК обяви в своето Комюнике в края на ноември. Причината за това е, че европейските данъкоплатци искат парите да се харчат по-целенасочено. 
 
„Така, освен че трябва да спазваш правила, както досега, трябва да получаваш резултати и голяма част от тях ще бъдат свързани със спазване на екологичните изисквания, защото там се предлага преструктуриране на модела на зелените плащания, които досега се прилагаха“, коментира Светлана Боянова. 
 
 
Освен това са заделени 10 млрд. евро за иновации и научно-изследователска дейност. Това е един от основните приоритети, включително и за земеделие, а освен това и за първи път ще се дадат пари и за дигитализация. Това стана ясно по време на форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“, който се проведе в България в края на април.
 
„По време на форума се обединихме около това, че именно това е иновацията, без която няма да може да има растеж. Въпросът е как трябва а се случи това“, каза Боянова и обясни, че важна стъпка към това е създаването на стратегия за дигитално земеделие. А другото е отварянето на приема на мярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“ от ПРСР, което по думите на министър Румен Порожанов, ще стане най-рано през есента на 2018 г.