Кореновата система на краставицата е разположена на плитко. Основната част от корените се разполагат на дълбочина 25-30 см., а главния корен може да достигне до 1,2 м. В горната му част на 20-30 см от повърхността на почвата, се образуват множество странични разклонения, хоризонтално те достигат до 120-130 см. Това има значение при подхранването на краставичните растения.



 



Кореновата система е със слаба смукателна способност и поради плиткото разположение на корените и слабата смукателна способност определят големите изисквания на краставицата съм водния и хранителен режим. Оптимална температура за растежа на корените е около 25 гр.С.



 



Краставицата е топлолюбиво растение и то топлинния режим от голяма степен зависи количеството и качеството на добива и продължителността на живота и плододаването. Минималната температура, при която семената поникват е 16-17 гр.С. При такива температури семената поникват за 12-15 дни, а при температура от 8-9 гр.С те загиват. Оптималната температура, пир която семената поникват най-бързо е 25-30 гр.С. Оптималната температура за растежа и развитието на растенията е около 25-28 гр.С, но при температура 7-8 гр.С и ако се задържи повече от 10 дни, то се нарушават процесите на жизнената дейност, листата пожълтяват и растенията загиват.



 



Краставицата е чувствителна към резките промени на температурата. При температура под 14 гр.С.растежът спира. Когато растенията изпитват по-продължително въздействие на такива температури, настъпват дълбоки физиологични смущения. Те не могат да се възстановят дори при следваш оптимален топлинен режим . Понижаването на температурата до 15 гр.С е желателно само след поникването. При температура над 30 гр.С се нарушава водният и хранителният режим , при което се намалява тяхната продуктивност, а при температура над 40 гр.С спира растежа.



 



Краставицата е много взискателна към влажността на почвата и въздуха. Поради плитко разположената коренова система и особеностите на листата /големи петури, слабо защитени от изпарение/. За нормалното развитие и плододаване на растенията почвена влажност се поддържа над 80 % от пълната полска влагоемност. Относителната въздушна влажност трябва да бъде между 80 и 90 %. Намаляването на относителната влажност на въздуха в оранжериите до 50 % спира растежните процеси в краставичното растение и предизвиква дълговременно увяхване на листата. Листата с налични признаци на увяхване намаляват асимилацията на въглероден двуокис с 40-50%, а напълно увяхналите листа със 70-80 %. При често повтарящо се увяхване добивът рязко намалява. При такива условия плодовете стават уродливи, растенията бързо остаряват и умират, а процентът на горчивите плодове силно се увеличава.



 



При напояване не бива да се допуска преовлажняване, защото по този начин се намалява въздуха в почвата, към което корените са много чувствителни. Не бива да се понижава и температурата на почвата, особено през пролетните месеци. През този период се полива по-рядко и с по-малки количества вода. При много висока въздушна влажност, при отглеждането на разсада в култивационни съоръжения, през ранните фази от развитието на растенията и при недостиг на светлина, стъблата и листата израстват много нежни, етиолирани. Впоследствие те по-трудно се приспособяват към по-неблагоприятните външни условия. Краставицата е взискателна към въздухопропускливостта на почвата и нейното плодородие.



 



Тежките глинести почви не са подходящи за тази култура, защото кореновата система не се разраства добре и остава относително по-слаба. Много леките песъкливи почви са подходящи само за ранното производство. Върху такива почви не се отглеждат средно ранни и късни сортове, поради по-голямото колебание на почвената влажност. Както върху тежките, така и върху леките почви, могат да се създават подходящи условия чрез внасяне на оборски тор. Едни от най-добрите почви за краставицата са наносните.



 



Краставицата расте бавно в първите 20-25 дни. До началото на цъфтежа усвоява не повече от 10 % хранителни вещества от общата потребност. Основната част от хранителните елементи постъпват в растението в периода на плододаване. При началният растеж на растението, азотът и калият се поглъщат от почвата в еднакви съотношения. По време на плододаването краставицата усвоява 1,5 пъти повече калий отколкото азот. Хранителните елементи, усвоени в периода  на плододаване в по-голяма степен се използват за образуване на плодовете, отколкото образуването на листата. В този период известна част от хранителните елементи, намиращи се в тъканите на листата, се използват вторично за формиране на продуктови части на растенията. С това се обяснява и бързото стареене на листата в период на плододаване. При внасянето на калиеви торове трябва да се знае, че краставицата е чувствителна към хлоросъдържащи соли.



 



Особености в растежа и развитието на краставицата. - В първия период надземната част на растенията се развива бавно, но усилено се формира коренова система. По същото време се залагат зачатъците на генеративните органи. Водеща роля в минералното хранене в този период се пада на фосфорните торове. Те способстват за развитието на кореновата система и по-рано залагане на генеративните органи. Наличието на достатъчен фосфор в този период допринася за по-ранно образуване на завръзите. През този период краставиците не се нуждаят от голи дози азотни торове. - През втория период /образуването на трети листа до началото на плододаването/ настъпва интензивно формиране на вегетативните части на растението. То определя по-ранно плододаване и по-високи добиви. През този период главно значение имат азотът и калият. Недостигът на азот води до забавяне на растежа.



 



С прехода от вегетативно към репредуктивно развитие, дозата на калия трябва да надвишава дозата на азота повече от два пъти. В третия период /периода на плододаване/ намалява прираста на вегетативната маса. Често усиленото плододаване води до намаляване на процесите на растеж. За това през този период е необходимо да се осигурява достатъчно азот и калий, като могат да се използват и листни торове.